Анонс

Collapse

Правила на форума

Добре дошли във форума Изкуство, култура и музика!

Моля още веднъж да прочетете секцията Често Задавани Въпроси (F.A.Q.)

Преди да публикувате мнения моля да отделите няколко минути и да прочетете нашия Форумен Правилник.

Желателно е писането на кирилица. Ако нямате, може да ползвате вградената в сайта кирилица, която виждате горе вдясно. Когато натиснете с дясното копче, горе ще "падне" меню, от което може да изберете българската фонетична (BP) или бългаската стандартна (по БДС) клавиатура (BG). Разбира се ако не можете или имате някакъв проблем, може спокойно да използвате и латински букви.
Публикуването на лична кореспонденция във форума, без съгласието на подателя, е против правилата и разбиранията ни!

Това е за сега и още веднъж: Добре дошли!
See more
See less

In memoriam Почина писателят Богомил Райнов

Collapse
X
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

  • In memoriam Почина писателят Богомил Райнов

    Писателят Богомил Райнов е починал в петък сутринта дни, преди да навърши 88 години.
    БТА разпространи биографична справка на писателя. В нея се казва, че Богомил Николаев Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София. Син е на писателя и философа Николай Райнов. Завършва философия в Софийския университет "Климент Охридски".
    За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. "На жената". Сътрудничи във в. "Ученически подем", издаван под негова редакция от Първа софийска мъжка гимназия, във в. "Златорог", "Българска мисъл", сп. "Изкуство и критика" и др.
    Редактор е във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953) и на сп. "Септември" (1950-1953). Преподава в Художествената академия София (1947-1981). Доцент е от 1947 г.и професор от 1955 г.
    През 1953-1960 г. е културно аташе в посолството на България в Париж. От 27 май 1974 г. е член-кореспондент на БАН. Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970), заместник-председател на Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989), член е на ръководството на Българския ПЕН-клуб (1967-1969), кандидат член на ЦК на БКП (1971-1976), член на ЦК на БКП (1976-1990), член на НС на Отечествения фронт (1972-1977), заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (1973). От 1973 г. е заместник-председател на Съвета на Агенцията за книгоиздаване и печат на чужди езици "София прес".
    От 1976 г. до 1990 г. е депутат в Седмото, Осмото и Деветото народно събрание. От 1954 г. до 1986 г. е професор по естетика във Висшия институт по изобразителни изкуства.
    Автор е на поезия, сборници с разкази, повести, романи, филмови сценарии, монографии и др. Поезия - "Стихотворения" (1941), "Любовен календар" (1942), "Краят на пътя" (1988), и др. Белетристика - "Пътуване в делника" (1945), "Човекът на ъгъла" (1958), "Дъждовна вечер" (1961), "Както само ние умираме" (1961), "Инспекторът и нощта" (1964), "Третият път" (1977), "Само за мъже" (1979), "Денят не си личи по заранта" (1981), "Юнгфрау" (1985), "Не ме разсмивай" (1983), "Стъпки по пясъка" (1989) , "Ченге - втора употреба", последен от серията за боеца на тихия фронт Емил Боев (2000) и др. Изкуствознание - "Художествено майсторство" (1969), "Черният роман" (1970), "Ерос и Танатос" (1971), "Масовата култура" (1974), "Трима самотници" (1983), "Тайната" (1984), "Бялото лице на смъртта" (1987), "Тайното учение" (1991) и други.
    Носител е на наградите: орден "Кирил и Методий" - първа степен (1959), "Заслужил деятел на културата" (1965), лауреат е на Димитровска награда за публицистика за "Господин Никой" и "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1969), "Народен деятел на културата" (1971), Наградата за критика и публицистика на Съюза на българските писатели за 1975 г. за книгата му "Масовата култура", "Наградата на София" (1976), "Герой на социалистическия труд" (1976), орден "Георги Димитров" (1979), литературна награда за белетристика на Съюза на българските писатели за 1982 г. за "Магичен фенер", литературна награда "Иван Вазов" (1985), специална награда на Международната писателска среща в Ялта (1987), орден "13 века България" (1989), държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2006).
    В разпространен съболезнователен адрес на Съюза на българските писатели (СБП) се казва, че „Богомил Райнов беше един от най-големите български интелектуалци - богата, сложна, драматична личност, творческа фигура без паралели в нашата култура”.
    В адреса се казва още:„Времето, през което живя Богомил Райнов - две трети от миналия век и началото на новия - е отразено с всичкото си величие и трагизъм в неговия живот и творчество. Приятел на Вапцаров и Вутимски, познавач на Рьорих и Блаватска, писател, поет, професор по естетика, ценител и познавач на изкуството, знаменит колекционер, меценат, автор на книги за велики художници, "забележителен европейски енциклопедист на новото време", по думите на Андре Малро, той с право се бе издигнал на върха на българския духовен Олимп”.
    „И ще остане завинаги там”, завършва съболезнователният адрес на Съюза на българските писатели.
    Източник:
    http://www.mediapool.bg/show/?storyid=129244

    Имам си цветенце за поливане.Щтрак.
    "Най-добрата част от живота на човека са неговите малки, незапомнени постъпки, извършени с доброта и любов"



  • #2
    Относно: In memoriam Почина писателят Богомил Райнов

    Като дете бях изчела почти всичко негово. Винаги ми е харесвал живописния му език.
    Почивай в мир.
    Богомил Райнов
    Господин Никой (1)

    Имам си цветенце за поливане.Щтрак.
    "Най-добрата част от живота на човека са неговите малки, незапомнени постъпки, извършени с доброта и любов"


    Comment


    • #3
      Относно: In memoriam Почина писателят Богомил Райнов

      И едно интервю с него:

      На 88 години си отиде бащата на българския Джеймс Бонд

      Бях жертва и проповедник

      Инат имам в излишък, казваше приживе Богомил Райнов




      Богомил Райнов с наградата "Паисий Хилендарски" в Деня на народните будители миналата година
      ФОТО ВИКТОР ЛЕВИ

      Във време на глинени колоси, измислени величия и вербални запъртъци без никакво угризение на съвестта ще кажа, че си отиде един голям човек.
      Голям дори в своята противоречивост.
      Обичах да слушам разказите му за българските художници, но веднъж, ни в клин, ни в ръкав, изръсих, че мнозина го смятат за "идеологическия цензор на републиката" по онова време...
      Очаквах гневна тирада, но писателят само смръщи вежди и буквално каза следното:
      - Грешките ми не са малко... преживял съм период на фанатична вяра в един идеал..., без да подозирам, че от защитник на светлия идеал се превръщам неусетно в служител на мрачна партийна доктрина... тогава нямаше място за тънки нюанси... имаше само бяло и черно, само "ние" и "те"... оттук и идеологическото освирепяване, на което всички бяхме или проповедници, или жертви...
      - Вие какво бяхте? - плахо попитах.
      - И едното и другото. Докато сред художниците порицавах модернизма, то при писателите самият аз ядях бой за "модернистичната" си поезия.
      После надълго и нашироко заобяснява как онази параноична власт е била често по-подозрителна към своите, отколкото към чуждите.
      Богомил Райнов никога не падаше по гръб. В книгите си обаче (не криминалните) не спестяваше личната си вина. Който е чел "Тютюневият човек", "Третият път", "Магичен фенер" и "Тайната", знае за какво става дума...
      За да го уязвят враговете му, в писателската гилдия и извън нея подмятаха, че той просто е един автор на криминални романи.
      Не мисля, че това го нараняваше особено много, но веднъж по този повод каза: "Абе, кой да чете?
      Изповедните книги не са четиво за хора, отровени от собствената си злоба."
      Богомил Райнов имаше една любима фраза: Друго ако нямам, казваше той, то инат имам в излишък.
      Инат да не се кланя наляво надясно, а да върви по пътя си изправен.
      Такъв и ще го запомня - да върви изправен като дърво по китната софийска уличка "Елин Пелин".
      Иван Матанов
      Източник:

      http://www.standartnews.com/bg/artic...article=191652

      Имам си цветенце за поливане.Щтрак.
      "Най-добрата част от живота на човека са неговите малки, незапомнени постъпки, извършени с доброта и любов"


      Comment


      • #4
        Относно: In memoriam Почина писателят Богомил Райнов

        Емил Боев обаче няма да умре ... Моят поне няма ...

        Поклон!

        Comment

        Working...
        X