Анонс

Collapse

Правила на форума

Добре дошли във форума Мама!

Моля още веднъж да прочетете секцията Често Задавани Въпроси (F.A.Q.)

Преди да публикувате мнения моля да отделите няколко минути и да прочетете нашия Форумен Правилник.

Желателно е писането на кирилица. Ако нямате, може да ползвате вградената в сайта кирилица, която виждате горе вдясно. Когато натиснете с дясното копче, горе ще "падне" меню, от което може да изберете българската фонетична (BP) или бългаската стандартна (по БДС) клавиатура (BG). Разбира се ако не можете или имате някакъв проблем, може спокойно да използвате и латински букви.
Публикуването на лична кореспонденция във форума, без съгласието на подателя, е против правилата и разбиранията ни!

Това е за сега и още веднъж: Добре дошли!
See more
See less

Български народни приказки

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

  • Български народни приказки

    Болен здрав носи

    Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитринка се опитвала да преживява и винаги, когато могла, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите. Отишла при него и заподскачала, подсмивала се радостно, търкаляла се.

    Кумчо-вълчо я погледнал сърдито и рекъл:

    — Що има, кумице? Що си толкова весела и радостна?

    — Как няма да съм радостна, кумче? — рекла лисицата. — Весела съм, сита съм, сега ми е паднало сърце на място.

    — Какво се е случило, кумице, че най-после и твоето сърце е легнало на мястото си? — попитал вълкът учудено.

    — Ох, кумче, кумче, да знаеш каква сватба са вдигнали в селото, що ядене има, що пиене, ум да загубиш. Па мен ме поканиха и аз сгризах набързо две-три печени кокошчици, пък се сетих за тебе: какво ли прави кумът, рекох си, та и той не дойде на тая богата сватба, да си хапне от сготвените агънца и от печеното теле.

    — Кума-лисо! — надигнал се изгладнелият вълк. — Веднага ме заведи на сватбата, че както съм изпусталял, и теб ще изям.

    — Да вървим, кумчо, да вървим! — забързала Кума-лиса. — Ще те заведа на тази богата сватба, та цял живот да помниш и разказваш.

    Тръгнали. Вървели, вървели и стигнали в селото. А тогава къщите били малки, ниски, покрити със слама. Вълкът и лисицата скочили на покрива на една къща, дето имало сватба, и Кума-лиса погледнала през комина. По едно време рекла:

    — Уууу, силна ракия, брей, изгори ми устата!

    — Кумице, ама дават ли ти да пиеш? — попитал Кумчо-вълчо.

    — Дават, кумче, дават! — рекла Кума-лиса и пак мушнала главата си в комина. — Ууу, колко хубаво е изпечено това пиле и с масло е полято. Е, тия хора знаят как да приготвят вкусни пиленцата.

    Кумчо-вълчо облизал устата си и побутнал лисицата:

    — Кума-лисо, чакай сега и аз да похапна малко. Гладен съм!

    — Ела, кумчо, ела! Ето, застани тук на моето място и пъхни главата си в дупката.

    Кумчо-вълчо пъхнал главата си през комина и лисицата, като го бутнала, той паднал право на сватбарската софра. Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.

    Докато сватбарите гонели кумчо-вълчо, лисана слязла през комина в стаята. Там до огнището стояла само невестата. Лисана залапала бързо яденето, дето било на масата. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба:

    — Шшшът, червена котано, какво си нападнала млякото?

    Кума-лиса се измъкнала и беж да я няма. Ама в бързането цялата й глава била омацана с мляко. Като стигнала в гората, излегнала се и помислила: какво ли стана с Кумчо-вълчо? Дали го пребиха? И както си мислела така, изведнъж видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда:

    — Олеле, майчице, пребиха ме тия лоши хора. Олеле, майчице, само по главата ме биха, та мозъкът ми изтече.

    Вълкът се ослушал и познал гласа на лисицата. Полека, полека стигнал при нея:

    — Олеле, кумице, пребиха ме! — оплакал се той.

    — Ох, кумче, кумче, мене ме пребиха. Костите ми счупиха, мозъка ми изкараха. Я погледни ми главата, целият мозък е разсипан. Не мога да се отмъкна до къщи, да си умра при децата, да ме не разнасят тук орлите и враните.

    Кумчо-вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, дожаляло му и рекъл:

    — Ще ти помогна, Кума-лисо, да си отидеш до къщи. И аз съм пребит, ама мозъкът не ми е изтекъл. Ти съвсем си съсипана.

    Навел се Кумчо-вълчо, Кума-лиса скочила на гърба му и се усмихнала. Повървели малко, вълкът едва пристъпвал от болки, а Кума-лиса не могла да се сдържи от радост, че болният я носи, та си рекла:

    — Болен здрав носи, болен здрав носи!

    — Какво казваш, кумице?— позапрял се Кумчо-вълчо.

    — Нищо, нищо, кумчо! Бая си на болната глава, дано ми пооздравее, та да си видя къщата.

    Пак тръгнал Кумчо-вълчо и Кума-лиса занареждала:

    — Болен здрав носи, болен здрав носи!

    — Потърпи, кумичке, потърпи, сестричке! — замолил я Кумчо-вълчо. — Скоро ще стигнем у вас, потърпи още малко!

    А Кума-лиса примирала от смях и пак думала тихо:

    — Болен здрав носи, болен здрав носи!

    Кумчо-вълчо се поослушал добре и разбрал приказките на лисана. Ядосал се люто и я изхвърлил от гърба си:

    — Чакай сега да видя кой е болен и кой здрав! — И като се пусне след нея...

    Бягала Кума-лиса, бягала, колкото сили имала, ама вьлкът здраво напирал с всички сили, та не усещал болките си. Лисицата се вмъкнала в дупката си, ама Кумчо-вълчо я сграбил за едната нога. Тя приплакала от болка, но завикала високо:

    — Дръж, вълчо, корен, дръж, вълчо, корен!

    И вълкът, нали си е глупав, пуснал ногата на лисицата и захапал един корен. Лисицата изпищяла:

    — Олеле, майчице, ногицата ми отиде! Олеле, майчице, ногицата ми изяде!

    Кумчо-вълчо, като чул това, настървил се още повече и дърпал с всички сили, докато изкъртил зъбите си.

    Лисицата, доволна от това, че е отмъстила на Кумчо-вълчо, и сега ходи сама и напада селските курници. А Кумчо-вълчо, когато си спомни за хитрината на Кума-лиса, притъмнява му пред очите и изяжда всичко, каквото му падне.

  • narmag
    replied
    За: Български народни приказки

    Ежко Бежко и Кума Лиса
    Вървяли Ежко Бежко и Кума Лиса през гората. Кума Лиса се хвалела, както винаги: "Да знаеш Ежко, аз колко съм умна - знам триста хитрини, не се плаши когато си с мен". Но нещеш ли Ежко се подхлъзнал и паднал в една яма, която била изкопана от някакви ловци, които така искали да хванат някое животно. А отгоре били зкрили ямата с клони и шума, затова Ежко не можал да я види. Замолил се Ежко: "Кума Лисо помогни ми, измъкни ме от тази яма. Нали знаеш триста хитрини". А Кума Лиса се изсмяла злобно: "Тези хитрини са си за мен, какво ще стане ако започна да ги раздавам на този или онзи. Оправяй се както можеш" и тръгнала да си ходи. Ежко Бежко се разплакал: "То се е видяло, че ще се мре, поне се наведи да се простим за последно". "Хитрата" Лисана се навела,Ежко се хванал за ушите й и тя, ще не ще, го издърпала от ямата. Е, продължили двамата през гората и нещеш ли, този път Лисана се подхлъзнала и паднала в друга яма. Завайкала се тя, заплакала, замолила се на Ежко:"Жив да си Ежко, помогни ми, извади ме". Но Ежко вече добре познавал Лиса и отвърнал:"А, не, Лисо, ти знаеш триста хитрини, оправяй се сама. Аз зная само тринки, но са ми добринки" и продължил пътя си. А Кума Лиса може още да се вайка в дълбоката яма.

    Leave a comment:


  • tanqart
    replied
    Относно: Български народни приказки

    Здравейте на всички!Ние пък си измисляме приказки,по кратички и лесни,защото нашата Ивайла е малка/на година и половина/ и няма да разбере поуките от истинските приказки...Има време,ще порасне Но много обича да слуша и по време на разказването ми подсказва,ако и се стори познато!Весел ден на всички вас!!!

    Leave a comment:


  • Ivan
    replied
    Относно: Български народни приказки за малки и големи

    УМЪТ И ЩАСТИЕТО

    Българска народна приказка

    Едно време умът и щастието почнали да спорят. Умът казвал: "Аз съм по-добър". А щастието отговаряло: "Не ти, а аз!" Те вървели из един полски път и се препирали. Ето че щастието видяло един млад овчар, който си пасял овцете, подпрян до едно дърво, и си свирел.

    - Ето на, виждаш ли този овчар? Ще го направя най-богатия на света, по-богат от всички царе на земята - казало щастието на ума.

    А умът отговорил:

    - Е, добре, но знай, че пак без мене за нищо не ще го бива. Ти можеш да го направиш най-богат, но аз, ако му взема и този ум, що съм му дал да пасе овце, ще отиде на бесилката.

    Щастието повикало овчаря, взело го за ръка и го отвело в една близка пещера, препълнена с най-драгоценни камъни.

    - Вземай си сега колкото щеш - казало щастието.

    Овчарят си напълнил джобовете и торбата. След това щастието отишло с овчаря при ума.

    - Ех, ти го обогати. Ха сега да видим, какво ще стане от него - казал умът и му взел този ум, който му дал да пасе овце. И си заминал.

    Овчарят останал на пътя, като теле. Не се сещал за овцете. Седнал на един камък и почнал да си играе с драгоценните камъни, като малко дете. По пътя се задал един човек с двадесет коне, натоварени с много стока. Като се приближил до овчаря, що да види - безценните камъни му светнали в очите!

    - Какво правиш тука, момче? Що е това?

    - Играя си с тези камъни.

    - Къде си ги намерил, бре, душко?

    - Хе-е, там - отвърнал младият овчар.

    - Хайде, заведи ме, бре пиле, да видя.

    И почти насила, хванал го за ръка, тръгнали към пещерата.

    - Вземи си и твоите камъни - рекъл му той.

    - Защо ми са - малко ли са там?

    Отишли до пещерата. Човекът, като видял купища драгоценни камъни, се слисал. Той бързо се върнал при конете си, разтоварил ги, хвърлил стоката, взел празните чували и ги напълнил с голямото богатство. Само два коня оставил за яздене - за него и за овчаря. Той си помислил: "Ако оставя овчаря на пътя, няма да видя нищо от това богатство, ами я да го взема със себе си. Ако той е такъв глупак или си е изгубил ума и само щастието му е провървяло, няма защо и аз да губя моя. Ще стана много богат".

    Натоварил той конете и тръгнали. Отишли в един голям град, край едно море. Човекът взел няколко безценни камъни и ги продал за много злато. Продал и конете, купил много хубави дрехи за себе си и за овчаря, и много стока. След това отишъл на пристанището, купил една нова, хубава гемия. Наел един капитан да му командва гемията, която натоварил със скъпоценните камъни и новата стока. Когато било всичко готово - вдигнали платна. След два месеца път пристигнали в един голям царски град. Дошли търговци да купуват, но що да видят - цели товари безценни камъни. В света не се е видяло такова богатство. Попитали търговците - на кого е това богатство.

    - Ей там, на оня млад господар, който си почива - казали им и посочили овчаря.

    Хората не смеели да се доближат до такъв богат човек. Тогава отишли при царя и му разправили за голямото богатство, на което не могло да се намери сметка. Царят, като чул това, казал си:


    - Щом е толкова богат, навярно е някой царски син. Ще ида да го видя, пък, ако се съгласи - ще го оженя за дъщеря си, та поне богатството да остане тук.

    Качил се той на една златна колесница с четири коня и отишъл с голям блясък на пристанището. Младият търговец, като видял царя, побутнал овчаря да го събуди. Но той, както се вдигнал, така и останал на мястото си. Нали бил много глупав и без ум, почнал да се прозява и протяга. Царят се качил на гемията, приближил се до него и му се поклонил. Овчарят му се опулил. Царят помислил, че това го прави от големлък, защото е богат, та затова не иска да говори.

    След това царят хванал за ръка овчаря, качил го на колесницата и го отвел в своите палати. Там се събрали всички първенци, които се поклонили и на двамата чак до земята. Горе го чакала царската дъщеря.

    Царят рекъл на овчаря:

    - Е, синко, искаш ли да се ожениш за дъщеря ми? Видиш ли колко е хубава, също слънце! Друго чедо нямам и след смъртта ми ти ще станеш цар.

    - Аха, искам - отговорил овчарят.

    - Добре - казал царят, взел им ръцете и ги благословил.

    На утрото ги венчали по царския закон. Вечерта овчарят се скарал нещо на невестата си, ударил й една силна плесница. Тя изпискала, хванала се за зачервената си буза и избягала от него. Отърчала при татко си и със сълзи на очи му казала:

    - За какъв човек ме омъжи, татко? За този див човек ли, който още от първия ден почна да ме бие? Какво съм аз - царска дъщеря ли, или някоя простакиня? Ако е така, по-добре е да се хвърля в морето и да се удавя. Нека тъй да свърша живота си, отколкото да се върна при него, за да ме бие.

    Царят, като видял зачервената й буза и горчивите сълзи, веднага заповядал да хвърлят овчаря в затвора. Осъдил го на обесване.

    Поръчали бесило, за да го окачат на другия ден.

    Умът и щастието сега отново се срещнали. Умът казал на щастието:

    - Е, приятелю, какво направи ти с твоето богатство? - Изпрати овчаря на бесило.

    - Не думай, бре, приятелю. Избави го от смъртта - вече никога не ще споря с тебе - рекло щастието. - Още утре рано му дай и твоето богатство, за да го избавиш от бесилото.

    - Добре, ще видиш какво ще направя аз до утре от този глупав овчар - казал умът.

    Сутринта дошли стражарите при осъдения.

    - Ставай - казали те, - ставай да поиграеш малко на въже.

    - Кои сте вие, проклетници, които така говорите?

    - Бре-ей, пък още се показва юнак. Сега ще ти дадем да разбереш кои сме, като те качим на столче и ти метнем въжето на врата.

    - На това столче ще се качи вашият цар! Прах и пепел ще стане от него и от цялата ви царщина, ако само се допрете до мене!

    Стражите се изплашили от тези закани и отърчали да кажат на царя. Като чул, той скочил от страх - умът му бил сякаш взет и си помислил - как може вчерашният глупак така дръзко да се заканва?

    Умът си бил свършил работата и там. Царят разказал всичко това на дъщеря си и те и двамата се разтреперали. Помислили и отишли и двамата в затвора. Когато овчарят ги видял, той така страшно ги изгледал, че им се смръзнала кръвта. Те паднали на колене и поискали прошка. Царят искал да целуне на овчаря ръката, но той не позволил и казал:

    - Рекъл е Господ да прощаваме - както той прощава нашите грехове.

    И той целунал стария цар. Царската дъщеря - жена му - плакала и искала да му целуне нозете, но той я вдигнал, целунал я и й казал:

    - Ти за двадесет и четири часа ме хвърли в тъмницата и беше причина да ме осъдят на бесило, но аз съм добър - нека ти е простено.

    Радостни сълзи бликнали в очите й.

    Наново направили царска сватба. Цели седем дни се веселило царството. Понеже царят бил стар, той отстъпил престола си на своя зет, който докарал всичките безценни камъни в двореца, а с тях дошъл и търговецът, когото направил царски съветник.

    Ум царува, ум робува!

    http://liternet.bg/folklor/sbornici/rakli/umat.htm
    Last edited by Ivan; 12-06-08, H:i.

    Leave a comment:


  • C-me
    replied
    Относно: ИСТОРИИ С ХИТЪР ПЕТЪР

    Писмо до бога

    Хитър Петър имал девет деца - все дребни. Не достигали ни хляб, ни дрехи. Замаяла му се главата, горкия, как да ги изхрани.
    Намислил да си поиска пари от Господ, та седнал и му написал писмо:
    "Боже Господи, дал си ми девет деца. Не мога да ги изхраня. Ще изпукат от глад. Моля ти се, прати ми сто гроша, да ми помогнеш що-годе в тая тежка немотия".
    Писмото пуснал в черквата, в олтара.
    Попът намерил писмото, прочел го, съжалил се над бедния си енориаш, та изпратил клисаря да му занесе петдесет гроша и да му каже: "Господ ти е изпратил тия пари чрез дядо поп".
    Щом получил парите, Хитър Петър седнал, та написал второ писмо до Господ и пак го пуснал в олтара. Писал му:
    "Господи, прати ми още сто гроша. Недей ги праща чрез дядо поп, ами направо, защото от стоте гроша, които си ми изпратил, дядо поп е откраднал петдесетте".


    Оттук

    Leave a comment:


  • Ivan
    replied
    Български народни приказки за малки и големи

    Лоша дума не се забравя


    В една гора имало пещера и в нея малки мечета. Край пещерата дървар сечал дърва и видял, че едно меченце излязло из един храст и се закачило в шипките. Мъчило се горкото мече да се откачи от острите бодили на шипката, ала не могло. Дърварят го видял, домиляло му, оставил брадвата и отишъл, та помогнал на мечето и го откачил от шипката. После го прегърнал и отнесъл до пещерата, оставил го само да се оправя и се върнал, та грабнал брадвата и започнал работа. Близо някъде била мечката, майката на меченцето, тя видяла какво направил човекът и отишла да му се отблагодари:

    — Човече, ти ми стори голямо добро — рекла тя. — Искаш ли да станем приятели?

    Човекът се съгласил и двамата се сприятелили. Отначало човекът се боял от мечката, но полека лека свиквал с нея и станали големи приятели. Всякога, когато идвал в гората за дърва, мечката излизала и му помагала, докато натовари колата, а после дълго го изпращала и се уговаряли за нови срещи там, близо до пещерата, където той спасил меченцето й. И човекът, колкото пъти идвал в гората за дърва, все отсядал близо до пещерата, мечката му помагала и се разговаряли като добри другари.

    Те станали толкова близки и обичани приятели, че веднъж, когато се разделяли, целунали се по устата, а човекът казал на мечката:

    — Ех, добри приятелю, много си добър приятел, всичко ти е хубаво, ама едно ти не струва: мирише ти душата на лошо!

    Човекът дори и не помислил добре какво е казал, та не се и досетил, че тази дума може да обиди мечката. А мечката клюмнала. Тежка, като камък, паднала човешката дума в сърцето й и силно я заболяло, ала нищо не му казала, само си протегнала врата и се примолила:

    — Човече, я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно, ако не, ще те изям!

    Човекът се позабъркал и мъчил всякак да измоли мечката да не я ударя. Ала тя не отстъпвала от речената дума: удари ме силно и толкова! Не ме ли удариш, ще те изям! И най-сетне, тя като не отстъпила, той замахнал с брадвата и я ударил силно, та й направил голяма рана. Разделили се посърнали, но пак се уговорили да се търсят на същото място край пещерата.

    Много пъти ходил след това дърварят в гората, обикалял около пещерата, ала никога не се срещнали с мечката. Той си мислел, че тя е умряла от тежката рана, и не можел да се начуди защо така й хрумнало да иска да я посече, когато били толкова добри приятели. Минали много години и човекът забравил за мечката. Но веднъж случайно връхлетял на нея в гората. Познали се, здрависали се, разговорили се като стари познайници. Когато човекът натоварил колата с дърва и се приготвил да подкара воловете, мечката му рекла:

    — Я огледай добре главата ми, приятелю, дали ще видиш раната, гдето някога ме удари с брадвата.

    Човекът разгърнал вълната на врата й — раната била зараснала и дори белег нямало, та рекъл на мечката:

    — А бре, приятелю, то дори не се познава да е имало рана. А аз, спомням си много хубаво, като че вчера беше, ударих те доста силно тогава и дори мислех, че си умряла от дълбоката рана.

    Мечката рекла:

    — Видиш ли, добри ми приятелю, че раната зарасна, и аз забравих за нея, но оная дума, дето ми каза тогава, няма да забравя, докато съм жива. От мен да знаеш: дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.

    http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=9660&Level=1

    Leave a comment:


  • doctortem
    replied
    приказка за форум и добра сила

    Имало един форум.За българи-Влизаш в интернет и пишеш.За всичко.А българите са специални.Те побеждават винаги лошото...Във форума,тихичко влязла злата сила.съща баба ягя.Ей така -да пречи.Да обърква нещата,да спъва доброто и да създава каши!Тогава,всички се спогледали,и задружно решили -,,ще извикаме Добрата сила!,,Тя се появила на час.И понеже е добра,решила първо да поговори с лошата,а после по други начини.
    ,,-ей,тикакво искаш от хората?,,
    ,,-Да проваля първо добрите,а после форума защото завиждам и съм от лошите!И съм страшно злобна!,,
    ,,-А няма ли друг начин?,,
    ,,-Е,ако ми платят,алчна съм!,,
    Добрата сила,се усмихнала и направила това което Хитъп Петър бил направил.Пуснала 1 Евро.Злата сила протегнала мръсната си ръка,но била перната.
    -,,За теб е само звъна на монетата!И запомни!Или спираш със щуротиите си и влизаш в пътя,или цял живот ще чуваш само звъна на еврото,а джобо ти за винаги ще остане празен.Хубавичко помисли!,,
    Форума и хората просто си отдъхнали.Защото лошата сила получила типично български урок,а българинът не е за подценяване!Да е жив и здрав Хитър Петър и приказките!

    Leave a comment:


  • doctortem
    replied
    Относно: Български народни приказки

    Ран Босилек-,,Я кажи ми птичко,
    ти ли казваш всичко
    що трябва,не трябва,
    на мама и баба?,,
    в az-jenata.com има нещо ново и добро за приказките-,,Истинските приказки не са само детски,,.

    Leave a comment:


  • stertje
    replied
    Относно: Български народни приказки

    Провери за тая книжка:
    http://www.knigi.biz/?act=products&d...f5000fcf284ce1

    Leave a comment:


  • toneli
    replied
    Относно: Български народни приказки

    Здравейте аз съм съвсем нова,регистрирах се преди 5 мин но имам една молба ако може някой да ми каже къде да намеря приказка написана от Трайко Симеонов казва се "Ледената къща" или "Зайце Байце" понеже имам син който трябва да я научи наизуст а никаде по книжарниците я няма.И да не си помислите ,че второто име е грешно точно така си е ,а не е "Зайче Байче".Малкия ще играе в пиеска по тази приказка и ще трябва да я научи но първо трябва да я намериме.Благодаря предварително.


    П.С.Прерових почти всички сайтове за книги и не я открих,а и в детските сайтове рових ама не.

    Leave a comment:


  • stertje
    replied
    Относно: Български народни приказки

    Хитър Петър и завистникът Мито Павлов
    Мнозина завиждали на Хитър Петър за това, че БОГ го бил надарил с голяма мъдрост. Те търсели всякакъв удобен случай да злепоставят и посрамят прочутия мъдрец.
    Един мразовит зимен ден Хитър Петър се връщал от пазар. Снежната виелица го принуждавала да бърза. С двете си ръце придържал новия си калпак, за да не му го отнесе ураганният леден вятър.
    Ето, че го настигнал селския чорбаджия, яхнал охранен жребец. Като съзрял Хитър Петър, изсъскал злобно: "Я го виж ахмака му с ахмак, нахлупил нов мек калпак на коравата си тиква!"
    Като дочул тропота на чорбаджийския кон, Хитър Петър отскочил крачка встрани от пъртината, за да му направи път. В този момент силен порив на вятъра грабнал новия калпак от главата му и го вдигнал високо в облаците. Като видял това завистливия чорбаджия, сърцето му се препълнило с злорадство и той ехидно се провикнал:
    – Е-е-е, хитрецо набеден, защо не надхитриш вятъра с вятърничавия си ум, та да ти върне новичкия калпак върху глупавичката ти омразна главица?
    Хитър Петър кротко му отвърнал:
    - О-о, чорбаджи, голям късмет имаш.
    Очите на завистливия чорбаджия се разширили от алчност и той процедил през зъби:
    - И-и-и какъв късмет съм имал, глупако?
    Хитър Петър, като го измерил с проницателния си поглед, тихо рекъл:
    - Никой досега не беше видял как Милостивия Господ взема новия ми калпак за да го напълни с ум и разум. Ти го видя и това означава, че ще придобиеш голямо благополучие. В алчния поглед на завистливият чорбаджия засвяткали лукави пламъчета. Той шибнал припряно коня и бързо се изгубил от погледа на Хитър Петър, който тихичко си казал: "Хвана се подлецът". Извадил стария си калпак от торбата, сложил го на умната си глава и търпеливо зачакал. През това време алчният чорбаджия скроил коварен замисъл и побързал да го изпълни. По един страничен път незабелязано лудо препуснал коня обратно към пазара от където Хитър Петър си бил купил новия калпак. Бързо открил продавача на калпаци, грабнал нетърпеливо един калпак и като казал на продавача, че ще му заплати калпака утре, алчният чорбаджия препуснал обратно към мястото, където Хитър Петър всеки момент щял да получи пълен калпак със ум и разум. Като пристигнал, коварният завистник незабелязано пъхнал новия калпак между клоните на една върба и като се престорил, че се връща от към селото, приближил се към Хитър Петър и с присторен глас му рекъл:
    - Комшо, дожаля ми за теб! Като се прибирах вкъщи, случайно видях твоя нов калпак, пълен с ум и разум в клоните на голямата върба при Моминския кладенец. От начало не ми се щеше да се върна да ти кажа, че вятърът ти е закачил мъдрия калпак на върбата, но като си посръбвах топла ракийка край огъня, нещо ме жегна под лъжичката и си рекох: Комшията Петър сега мръзне на ледения вятър, а пък аз се грея до огъня. Нали е казано да не правиш на другите това което не искаш на теб да се прави. Бързо скочих, яхнах доброто и послушно конче и ето че идем да ти кажем да си прибереш скъпоценния калпак. Хитър Петър се подсмихнал под мустак и кротко Отвърнал:
    - Брей-й-й, къде ми бил паднал калпакът! Чудя се защо толкова се бави! Щях да чакам... Благодаря ти за добрината, чорбаджи. Дано Господ да ти се отплати за тази твоя грижа за мен.
    След това Хитър Петър забързал към голямата върба, взел новия калпак и се запътил доволен към къщи.
    Алчният и завистлив чорбаджия се подсмихнал ехидно и зачакал да падне от небето пълния с ум и разум калпак, та никога повече този набеден хитрец, дето му викат Хитър Петър, да не може да го посрамва пред хората. чакал, чакал, докато се превърнал на черен камък.

    Leave a comment:


  • stertje
    replied
    Относно: Български народни приказки

    http://www.az-deteto.com/
    Това ли имаш предвид ? Мисля, че е по скоро за тема в подфорум Мама?

    Leave a comment:


  • doctortem
    replied
    Относно: Български народни приказки

    относно приказките-преди нова година като психотерапевт пуснах 5-та.,,приказки с рисунки или къде си мери попинз?,,по света има институти които правят това.и хората я търсят.по една проста причина-стреса.а за нея в момента можете да видите в аз детето ком.просто това не е загубено време.както е и при филмите.понякога вместо сънотворно или безсънна нощ по-добре една хубава приказка.в неделя ще има промоция с театр.миниатюри...по-нататък ще ви пусна една за опит!

    Leave a comment:


  • stertje
    replied
    Относно: Български народни приказки

    Елин Пелин

    Leave a comment:


  • stertje
    replied
    Относно: Български народни приказки

    Като ситен дъждец Кръстю Пастухов

    Leave a comment:

Working...
X