Анонс

Collapse

Правила на форума

Добре дошли във форума на На лафче!

Моля още веднъж да прочетете секцията Често Задавани Въпроси (F.A.Q.)

Преди да публикувате мнения моля да отделите няколко минути и да прочетете нашия Форумен Правилник.

Желателно е писането на кирилица. Ако нямате, може да ползвате вградената в сайта кирилица, която виждате горе вдясно. Когато натиснете с дясното копче, горе ще "падне" меню, от което може да изберете българската фонетична (BP) или бългаската стандартна (по БДС) клавиатура (BG).
Разбира се ако не можете или имате някакъв проблем, може спокойно да използвате и латински букви.
Публикуването на лична кореспонденция във форума, без съгласието на подателя, е против правилата и разбиранията ни!


Това е за сега и още веднъж: Добре дошли!
See more
See less

Нещо което ми хареса...

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

  • Относно: Нещо което ми хареса...

    One of the difficult truths which migrants learn, and which may carry a metaphorical lesson for us all, is that, in truth, we can't "go home again". The past is not waiting for us, back there, unchanged, as a place of comfort and solace.


    Stuart Hall
    Днес попаднах на този цитат и ме накара да се замисля...
    Last edited by a-ya; 19-05-09, H:i.

    Comment


    • Относно: Нещо което ми хареса...

      Безценни уроци
      Урок 1:


      Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.

      Поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.


      Урок 2:

      Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал - "Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?". "Разбира се, защо не" - отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица искочила от храстите и го изяла.

      Поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.

      Урок 3:

      Eдин пуяк искал да лети. Бикът му предложил да си хапне от лайната му - съдържали елементи, които давали много сили. И пуякът си хапнал. Наистина полетял. Така ден, два, на третия стигнал и кацнал на върха на едно дърво. Стопанинът му го видял, взел една пушка и го утрепал.

      Поука: Ядейки лайна можеш да се изкачиш на върха, но не можеш да се задържиш там.

      Урок 4:

      Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.

      Мозъкът казал:
      - Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.

      Краката казали:
      - Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.

      Ръцете казали:
      - Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари."

      И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.

      Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали.
      Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).

      Поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.

      Урок 5:

      Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

      Поуки:

      1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
      2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
      3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.
      Ако си купите щраус и го плашите на всеки 25 см, след него спокойно можете да садите картофи

      В НЕГОВОТО СЕЛО ГО СМЯТАХА ЗА УМЕН, ЗАЩОТО МОЖЕШЕ ДА МИСЛИ БЕЗ ДА СИ МЪРДА УСТНИТЕ
      Според статистиката 45 % от жертвите на убийства са познавали убийците си.
      Изводът се налага сам:
      С колкото по-малко хора се запознавате, толкова на по-малко хора ще им се приисква да ви претрепят.

      В метрото е загубен сак с 12 кутийки черен хайвер.
      Молба към намерилия го:
      Да се задавиш дано!

      Comment


      • Относно: Нещо което ми хареса...

        http://www.youtube.com/watch?v=dcMrIqEyCNQ

        превода на слайта:


        Как прекарахте тази година?

        радвахте ли се, че нямате здравни проблеми?

        поне един път, събудихте ли се с първите лъчи?

        колко пъти се наслаждавахте на изгрева?

        подарихте ли някому нещо, ей така, без причина?

        колко пъти се спряхте за да погалите коте?

        тази година, случвало ли ви се е бебе да ви хване здраво за пръста?

        помирисахте ли бебешкото ухание?

        колко пъти, в открита лятна вечер, броихте звезди по небето?

        колко играчки си купихте тази година?

        колко пъти се смяхте до сълзи?

        прегръщахте ли възрастно дърво тази година?

        поне един път простряхте ли се по гръб върху тревата?

        поне веднъж пяхте ли песен от детските ви години?

        подхвърляхте ли камъни от брега?

        колко пъти нахранихте гълъби?

        колко пъти се спряхте за да помиришете някое цвете?

        тази година, дъга видяхте ли?

        колко пъти бяхте свидетел на блясъка в очите на дете, получило подарък?

        колко писма от стари приятели получихте тази година?

        колко от тях потърсихте вие?

        сдобрихте ли се с някого тази година?

        колко пъти си казахте, че сте щастливи?

        колко пъти си казахте: колко малко неща са му нужни на човек за да е щастлив?


        прострете се върху тревата.....

        побързайте....

        защото, рано или късно...

        тя ще се простре върху вас...


        Джан Дюндар
        "Вдигайте митниците навреме, че скотовъд от Монголия може да върже добиче за Айфеловата кула скоро."

        Comment


        • Относно: Нещо което ми хареса...

          Първоначално написано от diamond Виж мнението
          http://www.youtube.com/watch?v=dcMrIqEyCNQ

          превода на слайта:


          Как прекарахте тази година? - мммм , добре

          радвахте ли се, че нямате здравни проблеми? - да

          поне един път, събудихте ли се с първите лъчи? -да

          колко пъти се наслаждавахте на изгрева? - много

          подарихте ли някому нещо, ей така, без причина? - да

          колко пъти се спряхте за да погалите коте? - много

          тази година, случвало ли ви се е бебе да ви хване здраво за пръста? да

          помирисахте ли бебешкото ухание? да

          колко пъти, в открита лятна вечер, броихте звезди по небето? много

          колко играчки си купихте тази година? не съм си купила

          колко пъти се смяхте до сълзи? не много

          прегръщахте ли възрастно дърво тази година? много

          поне един път простряхте ли се по гръб върху тревата? не съм

          поне веднъж пяхте ли песен от детските ви години? да ...,,тече , всичко тече, времето няма бряг....''

          подхвърляхте ли камъни от брега? не

          колко пъти нахранихте гълъби? врабчета и гларуси

          колко пъти се спряхте за да помиришете някое цвете? много

          тази година, дъга видяхте ли? да

          колко пъти бяхте свидетел на блясъка в очите на дете, получило подарък? много

          колко писма от стари приятели получихте тази година? малко, но качествени

          колко от тях потърсихте вие? колкото и писмата

          сдобрихте ли се с някого тази година? мммммм, да

          колко пъти си казахте, че сте щастливи? не много

          колко пъти си казахте: колко малко неща са му нужни на човек за да е щастлив? винаги си го казвам


          прострете се върху тревата..... даааа

          побързайте....дааааа

          защото, рано или късно...дааааа

          тя ще се простре върху вас... знам


          Джан Дюндар

          Диамантения, това е страхотно Можем да го направим тест, по отговорите всеки за себе си ще прецени - какво ли ?
          Аз май съм щастлив човек, но досега не съм си давала сметка.
          Благодаря ти !!!
          Last edited by yona; 27-05-09, H:i.
          ......все са останали няколко
          верни приятели,
          да ни загърнат със искреност -
          мен и душата ми.

          М. ПЕТКОВА

          Comment


          • Относно: Нещо което ми хареса...

            радвам се че си почувствала това което и аз.
            даже днес(да се похваля), се сдобрих с един колега, въпреки че той беше виновен
            "Вдигайте митниците навреме, че скотовъд от Монголия може да върже добиче за Айфеловата кула скоро."

            Comment


            • Относно: Нещо което ми хареса...

              ......все са останали няколко
              верни приятели,
              да ни загърнат със искреност -
              мен и душата ми.

              М. ПЕТКОВА

              Comment


              • Относно: Нещо което ми хареса...

                ......все са останали няколко
                верни приятели,
                да ни загърнат със искреност -
                мен и душата ми.

                М. ПЕТКОВА

                Comment


                • Относно: Нещо което ми хареса...

                  ......все са останали няколко
                  верни приятели,
                  да ни загърнат със искреност -
                  мен и душата ми.

                  М. ПЕТКОВА

                  Comment


                  • Относно: Нещо което ми хареса...

                    ГОТОВИ ЛИ СТЕ?

                    ще ти се струва, че у дома е много тясно за теб...
                    ще излезеш на улицата…
                    тя също ще ти се стори тясна…
                    както и тялото, което ще ти се струва тясно за душата ти…
                    нито морското синьо, нито сияещото небе, ще те накара да се усмихнеш…
                    ще ти се струва, че си много тежък, в същото време безтегловен...
                    някои постоянно ще ти повтарят…
                    "здраве да е"
                    "живота въпреки всичко е хубав"
                    "всичко се забравя"
                    няма да ги чуеш…
                    ще се заслепяваш от наедрелите сълзи в очите…
                    ще поискаш да е умряла, миг след това ще поискаш да умреш в прегръдките и…
                    все за нея ще говориш…
                    ако ти кажат "намери се лек за смъртта" или "утре е краят на света", ще отговаряш с "какво каза"?…
                    ще поискаш да си сам…но миг след това ще поискаш да си в най претъпкано от хора място…
                    и двете ще ти се сторят недостатъчни…
                    ще мислиш за преживяното…
                    почти като видеозапис, минута по минута…
                    ще прескачаш лошите моменти…
                    ще поискаш да минеш през места, откъдето сте минавали заедно…
                    да отидеш някъде където сте били…
                    няма да ти се отрази добре…
                    но въпреки това, ще го направиш…
                    ще отбягваш хора, които ти казват, че можеш да се спасиш от тази болка…
                    ще искаш да се спасиш, но ще направиш всичко за да я запазиш и почувстваш възможно най-дълбоко…
                    ще поискаш да си мислиш за нея ,цял живот….
                    ще намразиш хората, които ти говорят противното…
                    ще поставяш други на нейното място…
                    и никоя не ще го запълни…
                    времето ще спре за теб, ще потърсиш занимания...
                    нищо няма да ти е забавно…
                    ще потърсиш утеха в лекарства…
                    няколко часа ще се замъгли съзнанието ти, но пaк ще мислиш за нея…
                    като момент прекаран пред замъгленото стъкло на прозореца…
                    ще ти се струва, че всяка песен е написана за вac…
                    ще се се затрудняваш да дишаш, ще се задушаваш…
                    все по трудно ще заспиваш и все по лесно ще се събуждаш…
                    ще чакаш с нетърпение утрото…
                    понякога ще поискаш, изобщо да не дойде…
                    няма да имаш покой, нито денем, нито нощем…
                    ще поискаш да си мъртъв, но ще живееш…
                    ще поискаш да се влюбиш в друга, за да я забравиш...
                    ама не…
                    дори мисълта за това, ще ти се струва непоносима…
                    ще сънуваш често, ще поискаш да се сбъднe…
                    събуждайки се с крясък, ще забележеш, че произнасяш нейното име…
                    ще очакваш да ти звънне…
                    знаейки, че няма да го направи…
                    при всеки звън, сърцето ти ще бие като камбана…
                    ще им отговаряш с плачевен тон…
                    сърцето ти ще се свие…
                    в душата ще ти пари…
                    ще се закълнеш, че никога повече няма да се влюбваш…
                    няма да ти се иска да чувстваш каквито и да са чувства…
                    но ще изгаряш от желание, поне веднъж да чуеш гласа и…
                    ще се мразиш, че не си и отговорил, когато те е потърсила…
                    ще поискаш да напуснеш града, в който живееш…
                    да отидеш там, където нямате никакви спомени заедно…
                    но надеждата…
                    надеждата , че може да я срещнеш някъде, ще те спре…
                    ще решаваш на приливи и отливи…
                    ще си казваш "това не е живот"…

                    съгласен ли си с всичко това…?
                    готов ли си да умираш всеки ден отново…?
                    аз да отговоря:
                    готов съм, приятелю!!!
                    и сладкото и горчивото в любовта е незаменимо и прекрасно…
                    работата е в това, да намериш такава любов, за която ще си струва…

                    Джан Дюндар
                    "Вдигайте митниците навреме, че скотовъд от Монголия може да върже добиче за Айфеловата кула скоро."

                    Comment


                    • Относно: Нещо което ми хареса...



                      Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...

                      Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, искате да удряте ли!? Да ме съборите, търкаляте с ритници из калта?... Давайте ваш'та мама... Ето ям, ям пръст с кръв от носа си. Ето, поглъщам я. Ето. Бийте, бийте още. Като си тръгнете обаче ще стана. Ще стана и ще оближа подутите си, разкървавени устни. И ще се засмея мамка ви! Ще се засмея...

                      Не, изглежда съм просто тъжен. И май сърцето ми просто плаче. Плаче за изпуснати мигове, за разпилени мечти. Чувствам тъгата като снега навън. Като снега стелещ се и стопяван от сълзите ми. Но вали. Вали силно. А сълзите ми малко, по малко се изстудяват. После замръзват,..но продължавам да плача. Плача, защото сърцето ми кърви. Но сълзите пак замръзват. Замръзват като два огромни сталактита и залепят миглите ми. И затварят очите ми. И съм сляп. Вече съм сляп. И вървя сляп, напосоки през снежната пустош. Вървя, а снегът засипва следите ми. Вече никой няма да може да ме открие сляп и загубен сред бялата пустош.

                      Не съм тъжен. Май съм просто романтичен, защото в къщи е топло. Звучи музика. Звучи Жо Десен – „Ако ти не съществуваш, защо да съществувам аз”. И мечтая. Мечтая да съществуваш. Да съществуваш някъде там, в някой град. Да ме виждаш в сънищата си, както аз теб. Мечтая да те прегърна през кръста. Да те целуна по устните и да отпрашим към летището, за да пием кафе и ядем кроасани в кафенето „Трите гълъба”. Да се смеем и да се къпем в дъжда от радостните ни сълзи. И да танцуваме...

                      Не съм!
                      И романтичен не съм!
                      И тъжен не съм!
                      Ядосан? Не!

                      Сам съм!

                      Paste-Павел Стефанов
                      Ако си купите щраус и го плашите на всеки 25 см, след него спокойно можете да садите картофи

                      В НЕГОВОТО СЕЛО ГО СМЯТАХА ЗА УМЕН, ЗАЩОТО МОЖЕШЕ ДА МИСЛИ БЕЗ ДА СИ МЪРДА УСТНИТЕ
                      Според статистиката 45 % от жертвите на убийства са познавали убийците си.
                      Изводът се налага сам:
                      С колкото по-малко хора се запознавате, толкова на по-малко хора ще им се приисква да ви претрепят.

                      В метрото е загубен сак с 12 кутийки черен хайвер.
                      Молба към намерилия го:
                      Да се задавиш дано!

                      Comment


                      • Относно: Нещо което ми хареса...

                        езикът на чувствата е един...
                        това е което ни приравнява...
                        това е което ни прави хора...
                        "Вдигайте митниците навреме, че скотовъд от Монголия може да върже добиче за Айфеловата кула скоро."

                        Comment


                        • Относно: Нещо което ми хареса...

                          ......все са останали няколко
                          верни приятели,
                          да ни загърнат със искреност -
                          мен и душата ми.

                          М. ПЕТКОВА

                          Comment


                          • Относно: Нещо което ми хареса...

                            ЖЕНАТА



                            Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
                            „ Защото съм жена?", отговорила му тя
                            „Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
                            По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
                            „Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
                            Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
                            Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?
                            Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
                            Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
                            Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
                            Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.
                            Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
                            И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
                            „ Виждаш ли, сине.", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
                            Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
                            ......все са останали няколко
                            верни приятели,
                            да ни загърнат със искреност -
                            мен и душата ми.

                            М. ПЕТКОВА

                            Comment


                            • Относно: Нещо което ми хареса...

                              Първоначално написано от yona Виж мнението
                              ЖЕНАТА



                              Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
                              „ Защото съм жена?", отговорила му тя
                              Йоне,веднага се сетих за това:

                              Внимавай много,

                              когато разплакваш Една Жена!
                              Защото Бог брои сълзите й...

                              Жената не случайно е създадена
                              От Реброто на Мъжа.

                              Тя не е направена от краката на Мъжа.
                              За да не бъде потъпквана...

                              Не е създадена и от Главата на Мъжа.
                              За да не е по-горе от него...

                              Сътворена е от гърдите на Мъжа.
                              За да е равна с него...

                              Малко под ръката му.
                              За да бъде защитена от него...

                              На нивото на Сърцето му.
                              За да е ОБИЧАНА от Него!...
                              Ако си купите щраус и го плашите на всеки 25 см, след него спокойно можете да садите картофи

                              В НЕГОВОТО СЕЛО ГО СМЯТАХА ЗА УМЕН, ЗАЩОТО МОЖЕШЕ ДА МИСЛИ БЕЗ ДА СИ МЪРДА УСТНИТЕ
                              Според статистиката 45 % от жертвите на убийства са познавали убийците си.
                              Изводът се налага сам:
                              С колкото по-малко хора се запознавате, толкова на по-малко хора ще им се приисква да ви претрепят.

                              В метрото е загубен сак с 12 кутийки черен хайвер.
                              Молба към намерилия го:
                              Да се задавиш дано!

                              Comment


                              • Относно: Нещо което ми хареса...

                                Ако бях човек


                                … Ако бях човек, може би щях да съм по-внимателен. Сега съм само един тъжен и изоставен ангел. Ангел без човек. Човекът ми ме изостави.
                                Седя на края на Вселената и не мисля за нищо. Защото ние, ангелите, не мислим. Поне не го правим по начина, по който го правят хората. Цялото познание за света го добиваме чрез чувствата и емоциите. Само човекът се е изхитрил и сам себе си надхитрил да отделя разсъдъка от чувствата. Мисли едно, чувства друго и съвсем се обърква. И тогава постъпва невнимателно. И близките му започват да обиждат ангелите… Обвиняват ги в слабост.
                                Като много други ангели и аз си имах човек, когото да насочвам и предпазвам. Казвам имах, защото вече е далече от мен. Все още не съм изгубил докрай надеждата, че ще се върне…

                                Ако бях човек, щях да говоря повече със своя ангел. На мен той никога не ми е говорил. Никога за нищо не ме е молил. Грижех се за него и без да ми говори. Обичах го и го пазех, без да се надявам на молитвите му.
                                “Слаб му е ангелът”, казваха понякога неговите близки. И сякаш го оправдаваха за нещата, които върши. А аз не съм слаб. Има и по-силни от мен. Но изобщо не съм слаб. Аз съм един най-обикновен ангел. Тъжно ми е, макар да разбирам, че нямам право да му се сърдя. Не бива. Да му се сърдя, значи да не приемам свободната му воля. А засега тя е единствената, която го прави човек.
                                Ето защо сега ми остана само това – да седя на края на Вселената и да тъгувам.
                                Всъщност, сега си спомням. Не е вярно, че той никога не ми е говорил. Преди много години, когато беше осемгодишен хлапак, все още ми говореше… Околните го поглеждаха и се подсмихваха. Мислеха си, че си говори сам, защото самите те бяха забравили с кой са си говорили като малки. Мина доста време…
                                Тогава често ми задаваше въпроси или ми разказваше нещо. Изслушвах го и го насочвах към отговора. И той се досещаше, че аз съм го насочил. Постепенно с годините обаче започна да си отговаря сам. Реши, че знае всички отговори. А делата му – станаха всякакви, станаха човешки, невнимателни.
                                Сега при всяка следваща глупост чувам все това – “слаб му е ангелът”… И понякога ми се иска да им покажа, че не съм чак толкова слаб… Но като че ли се изтощих. Знам, че все още мога и имам силите да се справя с всичко. Само да ми се усмихне. Само да ме потърси. Допреди няколко години успявах да го издебна да бъда край него поне в съня му. Но тази умора от неговото безразличие вече ми тежи страшно…

                                Ако бях демон, сега щях много лесно да го завладея. Дори нямаше да са ми нужни хитрости и лукавства.
                                Ако бях човек, бих заложил повече на любовта. Бих заложил всичко. Мисля, че е време да му го кажа. Мисля, че е време да го накарам да напише това есе.

                                *********************
                                Автор Николай Фенерски
                                Един човек попита Пророка (с.а.с):
                                „Какви видове дела (или какви качества) от исляма са добри?”
                                Пророка отговори:
                                „Да нахраниш (бедните), да поздравиш тези,които познаваш и тези, които не познаваш.”

                                http://en-gb.facebook.com/pages/%D0%...41594839188620

                                Comment

                                Working...
                                X