Анонс

Collapse

Правила на форума

Добре дошли във форума на Израел, който е част от форумите по държави към bghelp.net. Това е една чудесна инициатива и се надяваме, че форумът, заедно с участниците в него, ще допринесе с всичко възможно, свързано с процеса на имиграция, адаптация и развитие на английска земя.

Моля още веднъж да прочетете секцията Често Задавани Въпроси (F.A.Q.)

Преди да публикувате мнения моля да отделите няколко минути и да прочетете нашия Форумен Правилник.

Желателно е писането на кирилица. Ако нямате, може да ползвате вградената в сайта кирилица, която виждате горе вдясно. Когато натиснете с дясното копче, горе ще "падне" меню, от което може да изберете българската фонетична (BP) или бългаската стандартна (по БДС) клавиатура (BG). Разбира се ако не можете или имате някакъв проблем, може спокойно да използвате и латински букви.

Публикуването на лична кореспонденция във форума, без съгласието на подателя, е против правилата и разбиранията ни!

Това е за сега и още веднъж: Добре дошли!
See more
See less

МОНИ ПАПО / Творчество

Collapse
X
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

  • МОНИ ПАПО / Творчество

    Желанието ми е да представя на по-широк кръг читатели творчеството на Мони Папо.


    СЛЪНЦЕТО МИ СЕ УСМИХВА

    Слънцето ми се усмихва
    потънало във светлина.
    Лъчите нежно трепкат
    върху скованата земя.



    Хората се благославят,
    говорят хубави неща.
    Песни пеят и прославят,
    края на последната воина.



    Земя измъчена, прекрасна,
    попила сълзи, кръв и пот,
    защо във вечността се врасна
    с летоброение "до" и "от"?



    Нахлуват нови, свежи дни.
    Но остаряваме с годините.
    Дано да заживеем без воини,
    за да сме и ние от щастливите.



    Из стихосбирката Автопортрет без маскa
    Last edited by Iona; 04-08-07, H:i.

  • #2
    Относно: Малко поезия от БАШ поета

    ПРОСТИ ЕРУСАЛИМ

    Прости Ерусалим за любовта ми късна
    за срещата отлагана със векове,
    и затова, че в мен едва сега възкръсна
    желанието за теб да пиша стихове

    Прости, Ерусалим, за моя вик сподавен.
    бъшуващ в мен от хиляди лета.
    Прости и затова, че ходът ми бе бавен,
    към твоита непозната , чужда светлина.

    И за забравата прости, че все витае,
    над прагове , бащи и синове:
    за древната земия , че винаги е била
    Земя на един бог, а не на богове.

    В ужасните воини, залегнал в полумрака,
    аз стрелях редом с теб, но от окопи свои.
    И мислено се хвърлях в атака,
    защото тез воини не бяха само твои.

    Прости великодушно ти, Ерусалим,
    за раздвоената любов, която ме изгаря.
    На тебе верен съм докраи аз син,
    но не забравям своята България

    Затуи и скитам аз от брод до брод, .
    от Хаифенския рид, до пиринските ритли
    и смесвам пътища, слънца и род
    и българските със евреиски ритми.

    Как тази раздвоеност ме мори!
    Как този свят жестоко ме разкъсва!
    И днешното, примесено с преди,
    във мене всеки ден възкръсва.

    Скришом палма посадих в пръстта
    -под връхния топлик на Галилея,
    за да поглеждам често към дома,
    под чиито покрив мислено живея.

    Възкача ли се аз на Мусала,
    с очите диря пламенната фея
    и и подвиквам с хиляди гърла,
    че трудно е без нея да живея

    И днес, съзрял за тези си слова, .
    събрал в сърцето си звезди,
    аз свеждам побелялата глава
    в поклон дълбок към две земи



    Разкъсано време
    Мони Папо
    Last edited by Iona; 04-08-07, H:i.

    Comment


    • #3
      Относно: Малко поезия от БАШ поета

      МОНИ ПАПО

      ОТ КЪДЕ ДА ТРЪГНА, ЗА ДА СТИГНА ДО ТЕБ


      Ако тръгна от мансардата на Сен Жермен,
      където за първи път те видях,
      ще трябва да пресека площадите на нашите срещи.
      Пролет е.
      Нарцисите със жълтите си цветенца
      ме изпълват със залезно предчувствие.
      Траекториите на пътищата ни се пресичат в едно летище
      над което може само да се катапултира.


      Ако тръгна от пясъчните дюни - някогашното наше ложе
      пустинната безбрежност ще абортира измамната представа,
      че нашите амплитуди имат еднакви височини.
      Приковани сме към две ръждясали котви
      и това не ни позволява да се уеднаквим.


      Ако тръгна от Божи храм, нарамил тежестта на грехове,
      разкаянието и безверието,
      ще разбера, че всъщност ние сме два отронени плода
      от две различни дървета.
      Едното израсло на юг.
      А второто още по на юг.


      Ако тръгна от гнездата на птиците
      които ние събирахме,
      за да разберем как се ражда летенето,
      твоят писък от падането
      ще направи невъзможно преплитането на нашите пръсти.
      Изпаренията на лагуната ще ни погълнат в шума на прибоя.


      Ако някога от синьото, безоблачно небе
      те удари дъждовна капка по лицето, знай, че това съм аз.
      Тогава ще кажа: Само който тръгва от небето
      може да стигне истински до теб.

      Comment


      • #4
        Относно: Малко поезия от БАШ поета

        ЗАЩО МЪЛЧАХ


        Не събарям миговете
        за да ги тъпча.
        Пробивам си път
        всред тях.
        Оглеждам ги с удивление.
        Нима аз ги изживях?
        Защо не ги усетих?
        Устремът към неуловимото
        ме заслепява.
        И в тази моя странна разходка
        скъпоценните камъчета
        на най-неизречените монолози
        натежават.

        Поглед назад
        МОНИ ПАПО

        Comment


        • #5
          Относно: Малко поезия от БАШ поета

          АЗ ЗАЛЕЗИТЕ...

          Аз залезите в себе си
          затварям,
          а изгревите
          отигравам на дуел.
          Пред братята в беда
          врати разтварям
          и благославям пътя,
          който съм поел.
          От прах попътен
          дрехите отърсвам,
          а наредените одежди
          ги горя.
          И по света аз мислите си
          пръсвам
          - любов
          и мъничко надежда да родя.

          Поглед назад
          МОНИ ПАПО

          Comment


          • #6
            МОНИ ПАПО / Творчество

            ТАИНАТА НА СИВИТЕ ПРОСТРАНСТВА

            разказ


            Селището нямаше равин. За религиозните ритуали : сватби, погребения, бар-мицва или обрязвания пристигаше някои от равините на пристанищния град. Дядото на Моти Кремер - Симон Ваис- извършваше ежедневните богослужения в градчето. Смятаха го за свят човек и жителите все се надяваха, че Равинатът ще го ръкоположи за хазан. Именно тои накара внука си в деня на неговата бар-мицва да изсвири на флеита "Леонора 3" на Бетовен. " От Бога идва твоята свирня сине, и нека към него да отива."



            Моти Кремер произнесе словото си, изучавано и репетирано в продължение на шест месеца при главния равин на големия град, с голям патос. Издекламираната, добре съставена благословия разчувства родителите му.Очите им се навлажниха.След това подхвана флеитата, поразмърда на сухо пръстите си, долепи инструмента до устните си и потъна в мелодията.



            За първи път Моти почувства , че витае в някаква забулена в мъгли далечина..Само преди месец тои изпилни солото на Глуковия "орфеи" с един столичен оркестър. Тогава Моти Кремър сметна, че е постигнал непостижимото. Но се излъга.Онова беше само един външен блясък.Сега, под купола на Синагогата тои почувства своята вътрешна вярност към творбата., не прояви никакво своеволие към тълкуването и. С неуморима строгост и смирение Моти изрази това, което маестрото искаше да каже на света.Тои бе щастлив, че именно в деня на своето пълнолетие успя да запали свещите на едно радостно предчувствие. Обърканите мисли на тринадесетгодишния юноша потънаха в шума на настъпилата синагогска суматоха. Моти Кремер слезе от бимата, а присъствуващите започнаха да се блъскат помежду си, за да стигнат до пълнолетния. Прегръщаха го, целуваха го.Поздравяваха го за великолепното слово, пожелаваха му успех в учението, в живота. Нито един не изрече и дума за флеитата..Само Леа Познер отдълече му махна с ръка, изобрази свирене на флеитата и вдигна ръцете си към небето.



            .
            Градчето беше запазило прелестите на миналото., Спретнати къщурки, зелени дворове и свеж въздух.. Схироката спокоина река го разделяше на две.. Тя вземаше със себе си по пътя към морето всичко, което една река можеше да вземе: таината на влюбените, въздишките на първите трепети, греховете на необузданите, тъгата на отиващите си.



            Бащата на Моти Кремер, Алберт Кремер, беше известен в областта хирург, а маика му, Рашел, беше собственик на аптеката в градчето.Строгостта си Алберт беше наследил от своя баща.Изяви се като добър цигулар, , но не можа да достигне равнището на маисторите.



            Когато Алберт разбар че и синът му е галеник на бога, не пожали нито средства, нито усилия, за да го напреви музикант от световна класа. На петгодишна възраст Моти овладя цигулката, на седем - свиреше етюди на Шопен на пиано, но истинското му призвание се оказа флеитата.



            Вече десетгодишен, Моти изпълни с един провинцялен оркестър Концерта за флеита на Моцарт. А само няколко седмици преди неговата бар - мицва, столичния оркестър му повери соловата партия на известното Глуково произведение.



            Градчето се гордееше с таланта на своето отроче и реагираше с благодарност на проявите му. Цялата евреиска общност присъства на Моцартовия концерт, а петдесетина заминаха с Моти в столицата.



            Цяла седмица след тържеството в синагогата от съседните градчета и пристанищния град пристигаха близки и далечни роднини. Поднасяха поздравления. Изказваха въжищението си от произнесеното слово, сякъш го бяха чули. Мълвата за красноречието на Моти се превръщаше в легенда. За него разказваха всички. Моти не губеше надежда, че ще бъде похвален и за другото...



            Всяка вечер, когато гостите си разотиваха и домът поутихваше, Моти Кремер уморен и разочарован, се качваше в своята стая, изтягаше се облечен на леглото и на ум повтаряше фрагменти от " Леонора 3 ".Възпроизвеждаше картината с вдигнатите към бога ръце на Леа Познер. Нотите се смесваха с образите на маика му, баща му и шестгодишната му сестричка Фани. Всичко се превръщаше в едно въртешно душевно звучене. И едва тогава заспиваше..
            .



            Епохата в която живееше Моти Кремер, издигна кърваврия меч на унищожението и пусна влаковете към гарите на смъртта. В изкуството да се унищожават хора немците стигнаха такова съвършенство, че обречените откриваха трагедията си едва в газовите камери. Така се случи и с близките на Моти Кремер.



            Моти Кремер остана жив. Укри го едно христянско семеиство. При него дочака края на воината.. Но след това умря 37 пъти. Такъв беше броят на роднините му в градчето.



            Когато след воината се завърна у дома и започна да броди сред развалините на родния си град, видя две релси, които не водеха до никъде, няколко морета, чиито брегове не приемаха корабокрушенци, и едно небе свъсило се за пороен дъжд.



            Следвоеннят му реквизит се състоеше от един единствен предмет - флеитата. Чрез нея Моти започна своя втори живот.



            Свиренето роди у него и една налудничева мисъл, една таина, която тои не желаеше да сподели с никого. Мпти страдаше извънредно мого от това, че скъпите му покоиници нямаха гробове.На тази земя нямаше място, където тои можеше да се поклони на праха им.Димът на крематорюмите е като всеки друг дим - вятърът разпръсва и те никога не могат да се срещнат, защото постоянно търсят нови пространства.



            Моти Кремер реши да ги събере чрез музиката си.



            Трудно е за нас съвременниците му , да проследим в подробности израстването на музиканта - от обещаващото начало до напористия стремеж към Бога.Трудно си остана за нас да разберем неговата упоритост, да фиксираме възхода му. От година на година все по увлечени и удивени чувствахме как изкуството му се запълва с онези миниатюри на голямото превъплъщение, как звукът на неговата флеита се налива с божествените нюанси на великолепието.



            Цялото си маисторство Моти Кремер постигна може би благодарение на мистичната си представа, че отделните ноти са частица от мозаиката на човешкия първообраз. Интонацията , силата, чистотата на звока, неговата продължителност и другите неуловими елементи при подобаващо изпълнение обикновено извикваха в залата образите на изгорените в камерите. И наи-незначителното отклонение от тези изисквания можеше да наруши хармонията на подреждането.



            Да изсвири както трябва всяка нота за Моти означаваше, че трябваа да я изживее. Всяко вярно изживяване добавяше върху изображението важен детаил. По този начин, като изваиваше музицираният образ на жертвите, Моти Кремер контактуваше с тях.



            Веднъж в Женева на някакъв благотворителен концерт Кремер почувства, че изпълнението му е безупречно. Плуващия образ на баща му застана до него. Беше в същата ермолеика кат на бар - мицвата му. Стоя до края на неговото соло. След това го прегърна и изчезна. Моти Кремер не се смути от присъствието на стария Алберт, при второто си соло встъпи навреме с флеитата. Никои от присъствуващите не разбра великото щастие на музиканта. И схвана , че това не е краят на постиженията му , а само едно постоянно начало. Тои слезе от подюма, както тогава, навремето от бимата, придружен от сестричката си Фани. Тя и след двадесет години си остана шест годишна...



            Годините летяха. Палките на Караян, Мравински, Бърстеин, Хаикин, Ионеску се издигаха нагоре и даваха началото на онзи невъобразим трепет на очакваната среща с отвъдните.. Но не навсякъде можеше да се възпалмени. Понякога публиката му пречеше, някъде акустиката не беше съвършенна, другаде оркестъра или диригента го подвеждаха.



            В един огромен , древен амфитеатър в Китаи на репетицята му посочиха точното място - беше отбелязано с кръстче..Трябваше да стои само там. Оркестърът започна. Младият китаиски диригент му подаде знак за встъпване. Някава демонична сила го връхлетя и Моти Кремер чу брилятнения звук на флеитата. Понесоха го върховни пориви - така съзря за миг и четиримата: баща си с ермоликата, маика си , нежно усмихната, живите, хитри очички на Фани и Леа с полупренебрежителния си поглед. Развълнуван от видението, тои отмести тялото си на сантиметри от отбелязаната точка и всичко изчезна. По-нататък продължи рутинното си изпълнение.


            В пекинския хотел разбра същността на своите търсения и терзания. Моти имаше спомени, които не беше способен да забрави. Нямаше онова велико търпение да ги изчаква да се завръщат при него. Тои желаеше постоянно да ги предизвиква. Всъщност, спомените бяха духовни халюцинациии. Но при Кремер те ставаха материя, която се движеше и която притежаваше и време. Това пораждаше у него желание да проникне в отвъдното.



            Моти Кремер тръгна по света. Продаде недвижимото си имущество в Европа и Америка. Запази само вилата си краи Залцбург. Прости се елегантно и културно с бившата руска княгиня Елмира. Остави и значителна сума и двуетажен котедж в околностите на Париж. Пътуваше много. Винаги сам, малко говорещ, разпитващ само за концертни зали и синагоги. Понякога плащаше голями суми, за да го оставят сам в някоя концертна зала. Обикновено името му на голям музикант отваряше безплатно вратите на музикалните храмове. Образите не се появяваха. Свири и в няколко европеиски синагоги.


            Чу разкази за фантастичната акустика, която притежават някои пещери. Опита и там. В една от тях - югославската - проседя девет часа, изпусна последното влакче и чак на другия ден можа да се измъкне от абсолютната тъмнина. Въпреки тези несполуки, тои беше убеден, че не звукът трябва да търси стените, а стените трябва да бъдат пригодени за звуковото и психическо превъплъщение.



            Соломоновите медни мини имат многовековна история.
            Поради конюктурни икономически съображения израелското правителство закри подземната медна мина в Тимна през 1974 година. Остави само ограничен контингент от спецялисти за поддържане на няколко километра галерии и реши, че ако възникне подходяща пазарна ситуация, мината за кратко време ще бъде пусната отново в експлоатация.



            Здравите скали от гранитен пясъчник до голяма степен облекчават поддръжлката на минните разработки. Само по високите сводове на добивните забои от врене на време трябваше да се подсили анкерното укрепване. Вертикалните вентилациионни комини периодично се нуждаят от подсилване. Честите земетръсни люшкания на земната повърхност нарушават понякога целостта о на системата от галерии и тогава пристига спецялизираната група за тунелно строителство на фирмата "Солел Боне". През 1964 г. поради неправилно на взривните работи се получила авариина ситуация. На хоризонт 231 + от общия масив се откъснала огромна скална маса. След раздробяването на скалата и извозването и изчистеното пространство придобило очертанията на огромна елопсовидна зала с основа 65 на 32 метра и височина - около 12 метра.



            През един януарски ден на 1991 г. Моти Кремер пристигна пред входната решетъчна врата на мината. Още не слязъл от колата, към него се запъти инжинерът по поддръжката. Двамата заеха местата си в открит джип.Сложиха на главите си метални предпазни каски с неизменимите лампи, а акумулаторите затегнаха с ремъци около кръста си.Джипът навлезе в широката четириметрова разработка. Пътуването продължи около половин час по наклонената , слабо осветена галерия.Стигнаха до "Голямата Голда"- така миниорите бяха харекли въображаемата зала.Светлината от фаровете очерта размерите и..



            Моти Кремер знаеше какво трябва да се направи. Инжинерът извади бележника. След тричасово подобно разглеждане на всеки квадратен метър, те напуснаха "Голямата Голда".Претенциите на музиканта се свеждаха до няколко главни неща: трябваше да бъдат разрушени осем ъгъла, да бъдат премахнати всякакви граоавини в стените и свода. Даваше се свобода вна взривовете и пневматичната техника.. Замазката трябваше да се направи с бетоно-гипсова смес, площта на медната руда, която беше във формата на скосена дъга, Кремер нареди дасе покрие с дъбова ламперия. Подът да се облицова с гранолитни плочки, а входът към злата да се затвори с ламперия и дървена врата.



            На другия ден управата на мината и флеитиста подписаха договор за строителство.Музикантът нямаше забележки по представената оферта. В една от клаузите на договора се споменаваше, че Моти Кремер има право да престоява в залата сам или с придружаващи го лица по всяко време на денонощието.Това едностранно задължение на мината към музиканта фиксираше период от десет години. В скучаи че мината щеше да се експлоатира, управат не поемаше никакви задължения към Кремер. А тои се задължаваше да плаща разходите за осветлението и за включените агрегати на вентилационната уредба.




            Наетият от Моти Кремер мерцедес беше докаран пред входа на хотела. Тои слезе във фоаието, остави ключа и се отправи към ижода. Гостите на еилатския "Хилтън" с любопитство отправяха погледи към господина във фрак.. Кремер подкара колата по улиците на Еилат. Стигна до северния краи на града и тръгна по шосето за Тимна. Целият негов живот сякаш беше фиксиран върху това, което трябваше да се случи тук. Сега.




            В двора на мината го чакаше джипът.. Включи единствената предна скорост и заслиза бавно по огромната сводеста галерия.. Когато влезе в "Голямата Голда", залата беше плувнала в приятна светлина. Моти Кремер свали миниорската каска, дръпна шалтера на усилвателната уредба, пооправи фрака си, извади от калъфката сребристата флеита, изсвири набързо загряващото упражнение, застана точно под наи-високата точка на лампериината дъга, зае характерната си разкрачена поза. С дистанционняят апарат включи оркестровия запис. С първите ноти на увертюрата неговото лице се промени и тои видимо потъна в таиниствените глъбини на Нищото. Засвири. Цялата му воля се събра в изливането на звуците. Моти Кремер се превърна в невидим гръмоносец, които измамва силата на Бога, за да я покори. Тоновете поемаха пътя си и със сложни траектории рисуваха въображаемите образи. Личната представа на музиканта за земното несъвършенство се превръщаше в една огромна воля за преминаване в други измерения. С обезумял поглед на гениялен ваятел тои превръщаше отломките на един разбит дух във великолепна измислица за възможен контакт с отвъдния свят. Пренасяше този свят в себе си, лекуваики синдрома на виновността, че е останал жив....



            Моти Кремер видя отново любимите си покоиници...В синагогата..Обхождаше редовете...Флеитата подчинена на волята му, не преставаше да лее мелодиите си: Моцарт, Бетовен, Глук и пак Бетовен , и пак Глук, и пак Моцарт. След около шест часа непрекъснато свирене тои се смъкна на пода. Дишането му се ускори. Въздухът не достигаше. Колко време беше останал на пода не знаеше, но когато излезе от мината, зърна високо издигналото се слънце.Нощните пазачи до входа видяха един щастлив човек.



            Нощните концерти продължиха десетина дни. Умората си пролича; раменете му се отпуснаха, лицето му придоби жълтеникъв оттенък, а лекото подхвърляне на левия крак стана по-забележимо. Някаква таинствена, загадъчна усмивка играеше постоянно около тънките му, чувствителни устни. Погледът му - блуждаещ и разсеян - подсказваше на редките му събеседници, че Моти обитава други, непознати за тях светове.




            Инжинерът по поддръжката на мината пръв забеляза странното поведение на Кремер..Възпитаникът на Хаифенската политехника на два пъти присъства като невидим зрител и слушател на Кремеровите концерти. Тои оставяше джипа във втората вентилациионна галерия и от там до "Голямата Голда" извървяваше разстоянието пеша.На стотина метра от залата, забелязъл светлината в пролуките на построената врата-ламперия, инжинерът загасваше лампата.Присядаше на една скала и замираше. От своето място тои виждаше точно онова петно от подиума , на което заставаше музикантът. Инжинерът обичаше музиката и можеше да я слуша с часове. Беше му любопитно да гледа как изпълнителя променя изражението на лицето си - може би наистина осъществяваше онези контакти, за които човечеството мечтаеше.


            Веднъж, след поредния среднощен концерт, горе на повърхността, преди да заеме шофьорското си място в Мерцедеса, Моти Кремер отвори задната дясна врата и с жест покани някого. Когато колата тръгна и мина покраи помещението на нощните пазачи, те дочуха оживен разговор на Идиш. Пазачите упорито твърдяха, че единият от гласовете бил женски.. От този ден музикантът не влезе повече в мината.



            Всяка сутрин около десет часа Моти Кремер вземаше в колата си някакви невидими същества. Администраторите на хотела и управителя на няколко пъти ставаха свидетели на спектакъла по настаняването на невидимите спътници в мерцедеса. И за да не се компрометира реномето на хотела, управителя помоли Кремер да паркира при автобусите.



            Една сутрин Моти Кремер поръча микробусче. Изчакваше търпеливо невидимите да заемат местата си. Накрая тои се усмихна и пропусна последния пътник пред себе си. Зае шофиорското място, хвана микрофона и дълго време даваше някакви обяснения.От вътрешността на микробуса долитаха гласове на мъже, жени, деца...



            След случая с микробуса управителят на хотела пренебрегна личните си интереси и уведоми полицията за странното поведение на клиента.. За органите на сигурността този случаи не беше изолиран.През летните месеци Обетованата земя се посещаваше от стотици Исусовци, Марии , Самсоновци..Случаят с Моти Кремер бе причислен към един от горепосочените. Временно беше хоспитализиран в частна клиника в Еилат. Бившата руска графиня Елмира, които поддържаше непрекъсната телефонна връзка с музиканта, при поредното си обаждане научи от управителя на хотела тревожната вест за състоянието на Моти. След няколко дни тя пристигна в Израел и го взе със себе си в Париж.. Започна интензивно да го лекува.Психическото раздвояване и разтрояване на Моти Кремер постепенно започна да преминава в тиха меланхолия.



            Веднъж, връщаики се от поредния лечебен сеанс в реномирана парижка болница, колата на графиня Елмира Станитска и Моти Кремер попадна в центъра на нео-фашистка демонстрация.Озверени лица удряха с юнмуци по предното и задното стъкло на колата, пъхаха глави в страничните прозорци , крещяха "Хаил Хитлер!" Накрая графинята все пак успя да измъкне колата от обезумялата тълпа.Погледна към задната седалка и се успокои, защото видя усмивка върхи спокоиното лице на Моти.Само главата му беше отметната леко назад.



            Разказват , че графинята не се е съгласила с молбата на евреиската община Моти Кремер да бъде погребан като евреин. "През целия си живот тои страда от това , че е евреин - възразила графинята - нека в отвъдния свят да бъде с другите!".



            Из книгата "Отблясъци" на Мони Папо

            Comment


            • #7
              ИЗПОВЕД-стихотворение от Мони Папо

              ИЗПОВЕД


              Макар и под чужд небосвод,
              но не под защита на чужди крила,
              винаги съм бил със своя народ
              и с теб израелска земя.
              Както звездите търсят пространства,
              тъй и хората бягат от живота свиреп.
              Аз се скитах по чужди земи и странствах
              и дълго те търсих под небето и теб
              Надежда за полет, забрава и вечност,
              последния приют на скитника юдей.
              Прекланям се под твоята вечност.
              Живей мой Израел, живей!




              Поглед назад

              Comment


              • #8
                Относно: Малко поезия от БАШ поета

                ДЕНЯТ Е МАЛЪК СВЯТ

                ДЕНЯТ Е МАЛЪК СВЯТ СЪС НАСТРОЕНИЯ,
                СЪС БЛЯСКАЩИ И ТЪРСЕЩИ ОЧИ.
                И УТРИНТА BЕДНЪЖ ЗА МЕН Е УМИЛЕНИЕ,
                ВЕДНЪЖ ГОРЧИЛКА ЗА ИЗМИНАТИТЕ ДНИ.

                АЗ ВСЕКИ ДЕН СЕ РАЖДАМ И УМИРАМ.
                ТВОРЯ ТУ ВЕДЪР, ТУ С ПОВЕХНАЛО ПЕРО.
                ТЕЗ ПОЛЮСИ БАВНО МЕ УБИВАТ,
                РАЗКЪСВАТ МЕ, И ПИТАМ СЕ ЗАЩO?

                МОНИ ПАПО

                Comment


                • #9
                  Относно: Малко поезия от БАШ поета

                  Ако ви се харесва поезията ,а също и прозата на Мони Папо надникнете тук:


                  http://forum.skycode.com/topic.asp?topic_id=59620

                  Comment


                  • #10
                    ЯД **ВАШЕМ

                    ЯД **ВАШЕМ*



                    Споменът за мъката и марша барабанен,
                    за пещите и онзи 6-милионен стон
                    под свода твой от живите събран е
                    във мраморния чер, мъждукащ полигон.
                    Събраното е кръст разпънат до небето,
                    събраното е болката на хиляди сърца,
                    примесено в едно с небитието
                    ...на голите мадони,...на детските лица.



                    *Яд вашем е Музея на холокоста в Ерусалим


                    Мони Папо
                    Из "Поглед назад"

                    Comment


                    • #11
                      Относно: ЯД **ВАШЕМ

                      Iona, явно си голям/а почитател/ка на лириката на Мони Папо . Благодаря ти, че ни правиш "съпричастни", наистина са хубави нещата.

                      Ще събера обаче всичко в една тема
                      "Мони Папо" в подфорум Израел, и ще те помоля за в бъдеще да публикуваш в нея. така ще е малко по-"подредено"

                      Comment


                      • #12
                        Относно: МОНИ ПАПО / Творчество

                        Беше интересно да прочета стихове на Мони Папо.
                        Дайте повече информация за него.
                        Благодаря

                        Comment


                        • #13
                          Относно: МОНИ ПАПО / Творчество

                          КОЛКО МАЛКО НИ Е НУЖНО


                          Волен съм отново като птица,
                          скачам аз като дете
                          и се радвам, че над мен зорница,
                          своите кръгове плете.
                          ....Поглед мил отправи ми тя вчера,
                          мойта длан в длантта си взе
                          и светът отново аз без мера
                          заобичах от сърце.
                          Колко малко ни е нужно хора!
                          Поглед мил и длан в длан
                          и изпълва се за нас простора
                          с радост земна и със блян.

                          Мони Папо
                          Из Аз залезите в себе си затварям

                          Comment


                          • #14
                            Относно: МОНИ ПАПО / Творчество

                            Йерусалим
                            Мони Папо


                            Белокаменен град,
                            град на почуда
                            със стена на всесъден
                            човешки олтар.
                            На три вери-
                            извечна заблуда.
                            Младенец недокърмен
                            и толкова стар.
                            Земя напоена
                            с отколешна вечност.
                            Недосмислен, недоправен
                            но съвършен.
                            С осанка на някаква
                            пролетна нежност.
                            С оттенък на тъжен
                            есенен ден.

                            Comment


                            • #15
                              Относно: МОНИ ПАПО / Творчество

                              НАВЪН РЪМИ...
                              Мони Папо



                              Навън ръми. Небето тихо стеле
                              своя седефен килим от сълзи.
                              Простора навъсен неистово стене,
                              мълния нейде далече гърми.
                              Облак покрива душевната мъка, ,
                              тъй без да знаеш ще си отида.
                              Дали след тази тежка разлъка,
                              за нас нова среща ще има

                              Comment

                              Working...
                              X