Анонс

Collapse

Правила на форума

Добре дошли във форума на Израел, който е част от форумите по държави към bghelp.net. Това е една чудесна инициатива и се надяваме, че форумът, заедно с участниците в него, ще допринесе с всичко възможно, свързано с процеса на имиграция, адаптация и развитие на английска земя.

Моля още веднъж да прочетете секцията Често Задавани Въпроси (F.A.Q.)

Преди да публикувате мнения моля да отделите няколко минути и да прочетете нашия Форумен Правилник.

Желателно е писането на кирилица. Ако нямате, може да ползвате вградената в сайта кирилица, която виждате горе вдясно. Когато натиснете с дясното копче, горе ще "падне" меню, от което може да изберете българската фонетична (BP) или бългаската стандартна (по БДС) клавиатура (BG). Разбира се ако не можете или имате някакъв проблем, може спокойно да използвате и латински букви.

Публикуването на лична кореспонденция във форума, без съгласието на подателя, е против правилата и разбиранията ни!

Това е за сега и още веднъж: Добре дошли!
See more
See less

Беден речник на иврит.

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

  • Беден речник на иврит.

    Азбуката на иврит

    אותיות האלף בית

    א - алеф - А 1
    ב - бейт - Б или В 2
    ג - гимел - Г 3
    ד - далет - Д 4
    ה - хей - Х 5
    ן - вав - В или У 6
    ז - зайн - З 7
    ח - хет - Х 8
    ט - тет - Т 9
    י - йод - И 10
    כ - хаф - Х или К 20
    ך - хаф софит, Х или К в края на думата
    ל - ламед - Л 30
    מ - мем - М 40
    ם - мем софит - М в края на думата
    נ - нун - Н 50
    ן - нун софит, Н в края на думата
    ס - самех - С 60
    ע - айн, А или Е 70
    פ - пей - П 80
    ף - пей софит - П в края на думата
    צ - цадик - Ц 90
    ץ - цадик софит - Ц в края на думата
    ק - куф - К 100
    ר - рейш - Р 200
    ש - шин - Ш или С 300
    ת - таф - Т 400

    Кой, ако не аз, кога, ако не сега...

  • #2
    Относно: Беден речник на иврит.

    Азбуката има и ръкописен вариант. Той е толкова различен, че се явява, едва ли не, друга азбука. Няма да се занимаваме с него, за да не се объркваме, а и едва ли ще Ви потрябва. Аз изобщо не я ползвам. Нещо подобно е и с точките. Те се слагат към буквите, за да ги "огласят". Но това е в читанките на децата, после изчезват. Всеки трябва да запомни как се чете думата без точки. Затова е толкова трудно да се научи езика, ако видиш нова дума, не знаеш как точно се чете.
    Има 22 букви (отиот), пет от тях имат вариант- "софит". "Соф" на иврит е "край", а "софит" е "крайна"," окончателна". Т.е тези букви се пишат по един начин в думите, а по друг-когато са последни в думата.
    Защо е така. В древността думите са се пишели слято, без пауза между тях,
    простобезкрайнапоредицаотбуквидокраянатекста,
    както това тук.
    В латинския проблема е разрешен по следния начин: всички думи окончават на "US" или "UM". Така разбираш, че е свършила думата и започва нова. В иврита е измислено по друг начин. Няколко букви се изписват по-особенно, по-удължено и означават край на думата. Сега, разбира се, има вече пауза между думите, но традиционното изписване се е запазило. Произнасянето на буквите не се променя от начина на изписването.
    Но някои букви се четат по един начин, ако са първи в думата, и по друг - ако са навътре. Има едно правило "БКП" което трябва да се знае. Тези три букви се произнасят "ВХФ", щом са по-навътре в думата. "Философ" се чете "Пилософ".
    Няма главни букви.
    Всяка буква има и цифрова стойност, както в латинския. Не знам, обаче, защо само до 400. Ще питам някой религиозен как се пише 567, например. Със сигурност има начин. Класовете в училищата сьщо се броят с букви, не с цифри: клас "алеф", "бет" и т.н.
    Всяка буква означава нещо конкретно:
    ב - dom
    ג - kamila
    ד - vrata
    ו - kuka
    ז - orxjie
    ר - glava
    i taka natatxka.
    Neshto mi se razvali klaviaturata, shte spra za malko i posle shta prodxlja...
    Кой, ако не аз, кога, ако не сега...

    Comment


    • #3
      Относно: Беден речник на иврит.

      567 се пишело така: 400+100+60+7=567 ת ק ס ז
      Кой, ако не аз, кога, ако не сега...

      Comment


      • #4
        Относно: Беден речник на иврит.

        Ne znam zashto ama tazi azbuka mi prili4a po zvu4ene na arabskata
        От медицинския картон на кглб ....няма психични отклонения ,просто е глупав

        Comment


        • #5
          Относно: Беден речник на иврит.

          Нормално, и на мен ми беше така в началото. Сега обаче виждам огромната разлика. Защото сьм вьтре в средата и разбирам единия, а от другия нямам понятие. Освен няколко псувни, разбира се, но за тях ще учим малко по-късно.
          Кой, ако не аз, кога, ако не сега...

          Comment


          • #6
            Относно: Беден речник на иврит.

            Тони,

            какво стана с темата Пристъпвай към 2-втори урок Аз ще се опитам да те заместя и ако виждаш грешки, моля те пиши във форума Може някой неща да не са верни, защото превеждам уроците си от английски език. Така, че предварително се извинявам

            Личните местоимения от трето лице единствено число в Иврит са в мъжки и женски род.


            Аз - Ани м. и ж.р. ед.ч.
            Ти - Ата м.р.ед.ч.
            Ти - Ат ж.р.ед.ч.
            Той - Хоо (ху) (Той и тя звучат много странно и не мога да ги изпиша точно)
            Тя - Хее (хи)

            Лексика:

            Шалом - здравей
            Наим меод - Приятно ми е да се запознаем
            Тода - благодаря
            Тода раба - много благодаря
            Бевакаша - заповядай, моля
            Слиха - извинявай
            Ле(х)итраот - довиждане
            хувша - ваканция
            кафе - кафе
            кен - да
            ло - не
            гам - също, освен това, също така
            ма? - какво?

            Прилагателни:
            мецуян - мецуйенет = отличен - отлична
            маток - метука = сладък - сладка

            Глаголи:

            лильмод - уча
            ла'авод - работя
            ла'асот - правя
            лищот - пия
            лирцот - искам

            Така говорим:

            Ейзе кеф! - Колко забавно! Какъв кеф! Чудесно!
            Бе'кеф! - Рабира се! Без проблем!

            Забележете, че глаголните форми се променят в зависимост от рода на подлога. Мъжката глаголна форма се използа след подлог от мъжки род (съществително или местоимение):

            Ани роце кафе - Аз искам кафе 1.л.м.р.ед.ч.
            Ата роце кафе - Ти искаш кафе , 2 л.м.р.ед.ч.
            Ху роце кафе - Той иска кафе

            Глаголната форма в женски род се употребява след подлог от женски род (съществително или местоимение):

            Ани роца кафе - Аз искам кафе 1.л.ж.р.ед.ч.
            Ат роца кафе - Ти искаш кафе 2.л.ж.р.ед.ч.
            Хи роца кафе - Тя иска кафе

            Съставни изречения:

            В Иврит повечето съюзи са единични букви добавени към ддумата предствка.
            ве- и
            Ани ве ата - Аз и ти(м.р.)
            Кен ве ло - Да и не
            Лильмод ве ла'авод - Да уча и работя

            В лексиката глаголите са представени в тяхната нелична глаголна форма. В този урок ще спрегнем група от глаголи в сегашно време, мъжки и женски род, единствено число.
            Също забележете, че Иврит има само една форма на сегашно време и не се различава от просто и проължително време. Всички преводи на английски са в сегашно просто време.

            лильмод - уча
            Ани льомед - Аз уча 1.л.м.р.ед.ч.
            Ани льомедет - Аз уча 1.л.ж.р.ед.ч.
            Ата льомед - Ти учиш 2.л.м.р.ед.ч.
            Ат льомед - Ти учиш 2.л.ж.р.ед.ч.
            Ху льомед - Той учи
            Хи льомедет - Тя учи

            ла'авод - работя
            Ани овед - Аз работя 1.л.м.р.ед.ч.
            Ани оведет -Аз работя 1.л.ж.р.ед.ч.
            Ата овед - Ти работиш 2.л.м.р.ед.ч.
            Ат оведет - Ти работиш 2.л.ж.р.ед.ч.
            Ху овед - Той работи
            Хи оведет - Тя работи

            ла'асот - правя
            Ани осе - Аз правя 1.л.м.р.ед.ч.
            Ани оса - Аз правя 1.л.ж.р.ед.ч.
            Ата осе - Ти правиш 2.л.м.р.ед.ч.
            Ат оса - Ти правиш 2.л.ж.р.ед.ч.
            Ху осе - Той прави
            Хи оса - Тя прави

            лищот - пия
            Ани шоте - Аз пия 1.л.м.р.ед.ч.
            Ани шота - Аз пия 1.л.ж.р.ед.ч.
            Ата шоте - Ти пиеш 2.л.м.р.ед.ч.
            Ат шота - Ти пиеш 2.л.ж.р.ед.ч.
            Ху шоте - Той пие
            Хи шота - Тя пие

            лирцот - искам
            Ани роце Аз искам 1.л.м.р.ед.ч.
            Ани роца - Аз искам 1.л.ж.р.ед.ч.
            Ата роце - Ти искаш 2.л.м.р.ед.ч.
            Ат роца - Ти иска 2.л.ж.р.ед.ч.
            Ху роце - Той иска
            Хи роца - Тя иска

            В повечето случаи глаголите в Иврит са разделени на групи, и как индивидуален глагол е спрегнат зависи от това към коя група принадлежи глагола. В примерите по-горе първите два глагола очевидно принадлежат към една и съща група и са спрегнати идентично в сегашно време, женски род, единствено число с добавяне на наставка ~ет. Следващите три глагола имат различно спрежение за сегашно време,женски род, единствено число,а именно наставката ~а.

            Диалог: (Наистина съжалявам,ако имам недопустими грешки, но съм сигурна, че Тони ще погледне всичко това,нар). С буквата "М" са означени изреченията говорени от Мъж,а с буквата "Ж изреченията говорени от ЖЕна. Така ще си добиете представа за личните местоимения

            М: Шалом, Ани Дани - Здравейте, аз съм Дани
            Ж: Наим меод. Ани Даниела. - Приятно ми е да се запознаем. АЗ съм Даниела.
            М: Ани ми Ню Йорк. Ве ат? - Аз съм от Ню Йорк.А ти?
            Ж: Ани ми Йерушалим. - Аз съм от Йерусалим.
            М: Ма ат оса? - Кажи ми за себе си?
            Ж: Ани льомедет ба университа. Ма ата осе? - Уча в университет. А за теб?
            М: Ани ло льомед ве'ло овед. Ани бе'хувша - Аз не уча и не работя. На почивка съм.
            Ж: Ейце кеф! Гам ани роца хувша! - Чудесно! И аз искам да съм на почивка.
            М: Ани роце лищод. Гам ат? - ИСкам питие.А ти?
            Ж: Кен. Тода - Да.Благодаря.
            М: Ат роца кафе? - Искаш ли кафе?
            Ж: Кен,бе кеф. Ани роца кафе маток. -Да,чудесно. Искам сладко кафе (кафе със захар)
            М: Бевакаша. - Заповядай.
            Ж: Тода раба. Кафе мецуян. Много благодаря. КАфето е отлично.


            Е, това беше единият от уроците Надявам се да съм била от полза на хората, които искат да научат този интересен и може би някой ден полезен език Енджой !!!
            My job is to be who I am

            Comment


            • #7
              Относно: Беден речник на иврит.

              Ани ата раба тода. Така ли би трябвало да звучи?

              Имам си цветенце за поливане.Щтрак.
              "Най-добрата част от живота на човека са неговите малки, незапомнени постъпки, извършени с доброта и любов"


              Comment


              • #8
                Относно: Беден речник на иврит.

                Не... казва се само "Тода раба" МНого благодаря. Няма нужда да се слага Ани или Ата )) Т.е. може би Тони ще каже как е правилно, но аз като съм слушала "моите" Евреи как говорят и не са употребявали Ани или Ата


                Бевакаша
                My job is to be who I am

                Comment


                • #9
                  Относно: Беден речник на иврит.

                  Първоначално написано от Michelle
                  Тони, какво стана с темата

                  Аз - Ани м. и ж.р. ед.ч.
                  Ти - Ата м.р.ед.ч.
                  Ти - Ат ж.р.ед.ч.
                  Той - Хоо (ху) (Той и тя звучат много странно и не мога да ги изпиша точно)
                  Тя - Хее (хи)

                  "Той" и "Тя", се пишат с буква "Хей" в началото, но тя не се чува почти. В разговорната реч можеш спокойно да казваш
                  Той - У
                  Тя - И
                  Last edited by Antony; 02-05-07, H:i.
                  Кой, ако не аз, кога, ако не сега...

                  Comment


                  • #10
                    Относно: Беден речник на иврит.

                    Първоначално написано от Michelle

                    Глаголи:

                    лильмод - уча
                    ла'авод - работя
                    ла'асот - правя
                    лищот - пия
                    лирцот - искам

                    :
                    Мишел, тук има нужда от малко пояснение.

                    Ти си написала тук глаголите граматически вярно, но вече спрегнати.
                    Когато към глагола "уча" - "льомед" (ани льомед, ата льомед, ат льомедет, анахну льомдим, атем льомедет, атен льомдот),
                    прибавим "ли" се получава "да уча" - "лилмод"
                    Т.е. ти си написала "да уча", а не просто "уча". Направила си по-сложното ако питаш мен.

                    Ето как е точно;
                    уча - льомед
                    да уча - лилмод
                    работя -овед
                    да работя - лаавод
                    правя, направя - осе
                    да правя, да направя - лаасот
                    пия - шоте
                    да пия, да изпия - лиштот
                    искам - роце (роца) мъжки или женски род, единствени числа ( ани роце, ат роца)
                    да искам, да поискам - лирцот

                    Примерно:
                    - Аз искам пари!
                    Един мъж би гоказал така:
                    - Ани роце кесев...
                    А една жена така
                    - Ани роца кесев, авал йотер ( но, повече ).

                    Но ако иска да каже така:
                    - Може би трябва да си поискам пари сега?
                    Ще е така:
                    - Уляй ани царих лирцот кесев ахшав?
                    - Уляй ани цриха лирцот кесев ахшав, авал йотер?
                    Last edited by Antony; 02-05-07, H:i.
                    Кой, ако не аз, кога, ако не сега...

                    Comment


                    • #11
                      Относно: Беден речник на иврит.

                      Мда, Тони благодаря ти за поясненията

                      Но в уроците не го пише това... може би по-нататък,но аз съм още на 6-ти урок... за 1 урок ми отива повече от час писане А уроците са 30!!! Едва съм ги намерила

                      Трудно и много интересно

                      Ще подготвя и следващия урок да го постна
                      My job is to be who I am

                      Comment


                      • #12
                        Относно: Беден речник на иврит.

                        Ето ме,

                        пускам 3-тия урок Жалко, че сякаш няма интерес към тези уроци...

                        Мишпаха - Семейство

                        хорим - родители
                        има - майка
                        абба - баща
                        ах / ахим - брат / братя
                        ахот / ахайот - сестра / сестри
                        йелед / йеладим - момче / момчета
                        йальда / йеладот - момиче / момичета
                        байт - къща
                        хувша - ваканция, почивка
                        еретс - страна, държава
                        шабат - събота
                        шам - там
                        ейфо? - къде?
                        кама? - колко?
                        матай? - кога?
                        шели - мой
                        шельха - твой
                        шелану - наш
                        коль - всичко


                        гадоль / гдола - голям / голяма
                        катан / ктана - малък / малка

                        лахазор - връщам се; (и наученото от Тони) да се върна
                        ла'асот - правя, върша; да правя. да върша

                        беемет? - наистина?
                        йофи! - чудесно!
                        осим хаим - прекарахме чудесно
                        даш - поздрави

                        Как говорим, когато се срещнем?!:

                        Ма нишма? - Как си?
                        Ма шльом абба? - Как е татко?
                        Ма шльомха? - Как си?
                        Ма шльомо? - Как е той?
                        Ма шльома? - Как е тя?
                        А коль беседер! - Всичко е наред!


                        Вече научихме, че в Иврит местоменията се делят на мъжки и женски, единствени и множествени:

                        Анахну - Ние 1 л.м.р.ж.р.мн.ч.
                        Атем - Вие 2 л.м.р.мн.ч.
                        Атен - Вие 2 л.ж.р.мн.ч.
                        Хем - Те 3 л.м.р.мн.ч. (тук пак така го чувам,ако има грешка Тони да поправя)
                        Хен - Те 3 л.м.р.мн.ч.

                        Забележете как са спрегнати глаголите в мн.ч. с типични наставки:
                        Наставка за мъжки род, множествено число: ~им

                        Анахну роцим кафе - Ние искаме кафе 1 л.м.р.мн.ч.
                        Атем роцим кафе - Вие искате кафе 2 л.м.р.мн.ч.
                        Хем роцим кафе - Те искат кафе 3 л.м.р.мн.ч.

                        Наставка за женски род, множествено число: ~от

                        Анахну роцот кафе - Ние искаме кафе 1 л.ж.р.мн.ч.
                        Атен роцот кафе - Вие искате кафе 2 л.ж.р.мн.ч.
                        Хен роцот кафе - Те искат кафе 3 л.ж.р.мн.ч.


                        Тук сега може би пак ще имам множество грешки, но...

                        ле - до, за (от англ. to the)
                        ла - за (от англ. for the)

                        Ле има у ле абба бе ахава - На мама и татко с любов (колко мило )
                        Ани хозер ла байт - Връщам се (обратно) в къщи.
                        Ани носе'а ле Тел Авив - Отивам в Тел Авив

                        Забележете, че в този урок глаголите са спрегнати в множествено число, сегашно време за двете форми - мъжки и женски род. Забележете отново типичните наставки:

                        лильмод - уча; да уча

                        Анахну льомдим - Ние учим 1 л.м.р.мн.ч.
                        Атем льомдим - Вие учите 2 л.м.р.мн.ч.
                        Хем льомдим - Те учат 3 л.м.р.мн.ч.

                        Анахну льомдот - Ние учим 1 л.ж.р.мн.ч.
                        Атен льомдот - Вие учите 2 л.ж.р.мн.ч.
                        Хен льомдот - Те чат 3 л.ж.р.мн.ч.

                        ла'авод - работя; да работя

                        Анахну овдим - Ние работим 1 л.м.р.мн.ч.
                        Атем овдим - Вие работите 2 л.м.р.мн.ч.
                        Хем овдим - Те работят 3 л.м.р.мн.ч.

                        Анахну овдот - Ние работим 1 л.ж.р.мн.ч.
                        Атен овдот - Вие работите 2 л.ж.р.мн.ч.
                        Хен овдот - Те работят 3 л.ж.р.мн.ч.

                        ла'асот - правя; да правя

                        Анахну осим - Ние правим 1 л.м.р.мн.ч.
                        Атем осим - Вие правите 2 л.м.р.мн.ч.
                        Хем осим - Те правят 3 л.м.р.мн.ч.

                        Анахну осот - Ние правим 1 л.ж.р.мн.ч.
                        Атен осот - Вие правите 2 л.ж.р.мн.ч.
                        Хен осот - Те правят 3 л.ж.р.мн.ч.

                        лиштот - пия; да пия

                        Анахну шотим - Ние пием 1 л.м.р.мн.ч.
                        Атем шотим - Вие пиете 2 л.м.р.мн.ч.
                        Хем шотим - Те пият 3 л.м.р.мн.ч.

                        Анахну шото - Ние пием 1 л.ж.р.мн.ч.
                        Атен шото - Вие пиете 2 л.ж.р.мн.ч.
                        Хен шото - Те пият 3 л.ж.р.мн.ч.

                        лирцот - искам; да искам

                        Анахну роцим - Ние искаме 1 л.м.р.мн.ч.
                        Атем роцим - Вие искате 2 л.м.р.мн.ч.
                        Хем роцим - Те искат 3 л.м.р.мн.ч.

                        Анахну роцот - Ние искаме 1 л.ж.р.мн.ч.
                        Атен роцот - Вие искате 2 л.ж.р.мн.ч.
                        Хен роцот - Те искат 3 л.ж.р.мн.ч.

                        ла'(х)азор - връщам се; да се върна

                        Анахну хозрим - Ние се връщаме 1 л.м.р.мн.ч.
                        Атем хозрим - Вие се връщате 2 л.м.р.мн.ч.
                        Хем хозрим - Те се връщат 3 л.м.р.мн.ч.

                        Анахну хозрот - Ние се връщаме 1 л.ж.р.мн.ч.
                        Атен хозрот - Вие се връщате 2 л.ж.р.мн.ч.
                        Хен хозрот - Те се връщат 3 л.ж.р.мн.ч.

                        Диалог:

                        М: Шалом Даниела! - Дравей Даниела!
                        Ж: Шалом Дани! Ма нишма? - Здравей Дани! Как си?(Какво става?)
                        М: А коль беседер! У ма шльомех? - Всичко е наред! А ти как си?
                        Ж: Шльоми тов.Тода. - Добре. Благодаря.
                        М: Ма шльом има ве абба? - Как са майка ти и баща ти?
                        Ж: Шльомам мецуян. Хем бе'хувша бе Парис. - Отлично са. На почивка са в Париж.
                        М: Бе'емет? Ма хем осим шам? - Наистина ли? Какво правят там?
                        Ж: Хем осим хаим. - Прекарват си чудесно.
                        М: Коль ха'мишпаха бе Парис? - Цялото семейство ли е в Париж?
                        Ж: Ло, хе'ахим шели ба'арец. - Не, моите братя и сестри са тук.
                        М: Атем ба'байт ве'ахорим бе Парис? - Ти си в къщи,а родителите ти са в ПАриж?
                        Ж: Кен. - Да.
                        М: Матай хем хозрим? - Кога ще се връщат?
                        Ж: Хе'орим шелану хозрим бе шабат. - Нашите родители си идват в събота.
                        М: Йофи. Леитраот. Даш ха'мишпаха! - Чудесно. Довиждане. Поздрави на семейството.
                        Ж: Тода.Леитраот. - Благодаря. Довиждане.



                        Ами... това беше урока Ако нещо е грешно пак ще искам помощ

                        П.П. - Владеенето на чужди езици е богатство!
                        My job is to be who I am

                        Comment


                        • #13
                          Относно: Беден речник на иврит.

                          mama Rea, отново ти блгодаря!

                          Michelle, интерес има, не се притеснявай.. И разбира се 10х за уроците, на Тони също!

                          Comment


                          • #14
                            Относно: Беден речник на иврит.

                            Супер е темата. Браво за уроците. Понеже досега на български не съм виждал да има самоучители или нещо подобно за иврит. Само един разговорник има всъщност...Ако може да ги пуснете всички уроци направо тук, с пояснения, ако има някои тънкости, ще е много фенско.

                            Comment


                            • #15
                              Относно: Беден речник на иврит.

                              Мда, аз имам 2 разговорника... само това е на пазара - адски тъпо с извинение

                              ЗНам, че в Израел има такива малки компютърчета-речници за по 200 $ ,които изговарят думите и дефакто ги чуваш като произношение. Според мен е по-полезно да се говори,отколкото да се пише. Естествено никому не би било излишно знанието. Но на този етап за любителите.... особено тези с контакти е екстра

                              Ще се опитам да поместя всичките 30 урока Но ,за да ги въведа тука 1-во трябва да ги извлека Сега съм на 7-ми
                              My job is to be who I am

                              Comment

                              Working...
                              X