Анонс

Collapse
No announcement yet.

Стефан Стамболов

Collapse
X
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

  • Стефан Стамболов

    Стефан Стамболов, известния български революционер и политик бива съсечен на тази дата през 1895 бива съсечен от политически врагове в София. Стамболов, за мен един от най-големите българи, участвал в Старозагорското (1875) и Априлското (1876) възстания. След Освобождението се захваща с политика. Съучредява Либералната партия (1879). Участва като народен представител в 2-ро - 8-мо Обикновено Народно събрание, председател е на 4-тото Обикновено Народно събрание. Като председател на парламента на Княжество България, той спомага много и за Пловдивските събития довели до Съединението на България.
    Веднага след детронирането на Княз Александър I, управлява Народнолибералната партия (1978-1894). Въпреки големия упор на тогавашната опозиция, Стамболов успява да постави основата за бъдещото развитие на страната ни. По това време също влиза и в регентския съвет за около 10 месеца, всиква 3-то Велико Народно събрание.
    След избора на Фердинант I за Княз на България, Стефан Стамболов оглавява правителството на Народнолибералната партия и се бори активно срещу проруската опозиция. По него време са и проруските метежи в Русе. Застава зад Княза, чиято лигитимност не бива призната от Русия.

    Стефан Стамболов е българският държавник, който прозира, че т.нар "освобождение" е опит на руската империя да превърне България в протекторат, за да се добере до Босфора, отколешна цел на руския империализъм. Политиката му се характериза от идеята да брани българската независимост и национален интерес на всяка цена. Стамболов завързва добри политически отношения с турския султан, за да се противопостави на Сърбия и Гърция - главни противници на българщината в Македония. Той умело противопоставя Турция на Русия, която подкрепя сръбската пропаганда в Македония. Стамболовата политика на натиск съчетан с приятелски отношения спрямо Турция води до признаването на българите за преобладаващо населание в Македония и до създаване и укрепване на независими български църковни и културни институции, които събуждат българския национализъм в тази все още подвластна на султана част от България. Тази политика е съчетана с изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която да изпълни задачата на национално обединение. Стефан Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. Така той успява да сключи изгодни заеми, с които да създаде модерна армия, и важни за българската икономика търговски договори. Стамболов превръща България от турска провинция, застрашена да стане руска губерня, в модерна европейска държава. Държавната политика на Стамболов води до бурен икономически растеж, подем на българското образование и култура. Всичко това е постигнато въпреки непрестанните набези на терористични групи, заплатени от Русия.

    Чрез далновидната си политика Стамболов налага един политически курс, който превръща България в първа регионална и гарантира нейното превръщане в европейска сила. За съжалаение след стамболовото управление този курс се изоставя, България отново постепенно навлиза в зоната на руско влияние което я прави слаба и маргинална държавица, а по-късно и води до заробването и от Съветска Русия. Българският народ се отблагодариява на Стамболов с радостно ликуване и мерзост след неговата кончина. Продължава да се следва добре познатия модел - най-великите личности на България да бъдат погубвани от собствения си народ.

    Известно е, че по времето на управление на Стамболов за седем год. са построени 84 фабрики. Той умело насърчава българската търговия и производство.
    It is difficult to get a man to understand something
    when his salary depends upon his not understanding it


    For everything there is a season, and a time for every matter under heaven

  • #2
    Относно: Стефан Стамболов

    Стефан Стамболов умира на 06.07.1895 година (стар стил) или на 19.07.1895 додина нов стил. Най-големия "Строител на Съвременна България". Статията по долу е писана през 1877 година, а като че ли става въпрос за 2006.

    Ако някой ни попита...
    Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат. И наистина, тия са думите, с които най-добре може да се определи и охарактеризира нашето днешно положение. Ние всинца българите, тука и отсреща, само стоим и чакаме, а нищо не предприемаме, за нищо се не готвим.

    Стоим ние и гледаме как турците се стягат, как се приготвят за последен отчаян бой, как провъзгласяват конституции, правят проекти и контранроекти, как въоръжават и тия свои съплеменници, които надали са в състояние да излязат отвън прага на къщата си. Стоим ние и гледаме как в Цариград се събират дипломатите на цяла Европа на конференция, за да размислят какъв ред да се въведе в Турция, който и за Османската империя да не бъде унизителен и вреден, а в същото време да подобри положението и на бедната рая, т.е. да решат неразрешимата задача, как да стане така, щото и вълка да бъде сит, и овците цели. Стоим ние и чакаме да дойде Русия със своите силни войски, за да ни избави от несносното робство, а сами нищо не предприемаме, за нищо не се готвим. Може да кажат някои, че днес са дошли такива времена, когато наистина всичките българи трябва само да стоят и чакат и да гледат какво ще направят другите зарад тях. На такива, които вярваме, че се намират много из помежду ни, ние отговаряме, че това е едно от ония пагубни заблуждения, които са довождали до пропаст всеки народ, които ги е следвал.

    Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи всяко изменение, всяко нова фаза на Източния въпрос, когато всяка от европейските сили следи всяка дипломатическа стъпка, всяко военно приготовление както на Турция, така и на съседите си, когато ние всинца сме в предвечерието на една страшна общоевропеиска война, която може да пламне между великите сили и главната причина на която, може би, ще бъде, че те не могат или не ще могат да се споразумеят как да разделят помежду си владенията на османлиите, тогава ние, българите, на които свободата и живота, като народ самостоятелен и независим, е тясно свързана с това или онова решение на Източния въпрос, да стоим със сгърнати ръце и да чакаме да ни паднат от небето печени пилци, е и срамно, и глупаво, и престъпно.

    Тогава какво трябва да правим ще попитат някои.

    А ето какво.

    Ние трябва да се съединим всинца в едно цяло и да се стегнем, за да посрещаме готови както решенията на конференцията, така и руско-турската война. И в двата тия случаи от нас се изискват да покажем знакове от живот разумен и самостоятелен, доказателства на нашето политическо и народно развитие и зрелост. Да, ние трябва още отсега, всинца да се съединим в едно цяло и да определим каква трябва да бъде нашата бъдеща деятелност.

    Ако решенията на конференцията, както са те сега вече обезобразени и намалени от самите представители на европейските сили, се приемат от турското правителство, тогава ние, които проумяваме твърде добре, че те нищо съществено няма да изменят от съществующия ред на работите в Турско и че от тях няма да излезе нищо добро за народа ни, трябва да въстанем всинца като един човек и с последни сили да опитаме пак щастието си на бойното поле, дето или ще спечелим свободата си, или всинца ни да унищожат нашите заклети врагове за чест и слава на изтънчената европейска дипломация и на нашата покровителка Русия. Ако ли Русия, интересите на която са тясно свързани с нашите, не ни остави и бъде принудена от турското вироглавство и упорство да отвори бой с турците, то и в тоя случай ние трябва да бъдем готови, за да вземем живо и енергично участие във войната, която се отваря за нашето освобождение. Руските войски трябва да ни намерят готови да се присъединим с тях, за да им улесняваме всячески трудното дело на една племенна и религиозна война, която ще пламне на Балканския полуостров.

    Знайно е, че за да се направи една каквато и да е работа, то има нужда от две неща: първо, от добра воля, второ, от средства. У нас за зла чест и двете тия неща, ако и да ги има, намират се в парализирано състояние и нужни са големи усилия, за да се положат в действие. Несъгласието, омразата, завистта, подлостта, интригантството и всичките други лоши качества на човека, които особено се добре развиват във всеки робски народ, пуснали са дълбоки корени помежду ни и парализират много добри и полезни дела за народа ни. Ако да бяхме малко по-честни и по-благородни, малко по-самопожертвовани и по-горещи патриоти, много работи не щяха да са сега така, както ги гледаме. Но това у нас го е нямало така, както е било нужно. Затова повечето от нашите народни работи са се раждали или недоносени, или мъртви.

    Нашето отечество е в отчаяние. То е потънало в кръв и сълзи, то бедствува, след малко съвършено да пропадне, а ние се късаме на партии, гоним се, правим си спънки и изхабяваме силите си в борба не само безполезна, но и вредна. Кой умен човек не би погледнал с укор и съжаление на тая наша деморализация, която особено е силно развита посред нашата емиграция? Но доста за това. Болестта има нужда от лек, и тоя трябва да се намери. Нашето спасение е в ръцете ни. Стига да поискаме, и ние от разглобен и парализиран труп можем да станем здраво и пъргаво тяло, способно да живее самостоятелен и разумен човешки живот. Да съединим в едно здраво и неразделно цяло всички честни и самоотвержени патриоти, че средства ще се намерят лесно. Да отхвърлим настрана всичко, що е гнило, неспособно, заразително и като се съберем под нашето обезславено и окървавено знаме, да докажем още веднъж пред цял свят, че ние умеем и знаем да се бием и да умираме за нашата свобода...

    http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=4518&Level=1




    (Публикувано е в "Нова България", бр. 59 от 9.01.1877 г., като уводна статия, подпис: С.)
    The big trouble with dumb bastards is that they are too dumb to believe there is such a thing as being smart.


    Няма лек срещу провокаторите. Бан на никове, бан по IP, бан по име, бан по фамилия, бан по ЕГН не помага, ако целокупното форумно население отговаря на провокациите им

    Най-доброто нещо, което можете да прилагате към общи дразнители е Ignore!
    Всеки един ваш отговор, налива вода във воденицата на тези, които ви провокират!

    Comment


    • #3
      Относно: Стефан Стамболов

      Защо имам чувството,че тези неща са писани вчера?
      Ни съм виновнъ. Акълъ мий толкуз.

      Comment


      • #4
        Re: Стефан Стамболов

        http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...BB%D0%BE%D0%B2


        Портал Германия в бгхелп.нет
        Немски медии в бгхелп.нет
        Поредица "Ключа от Палатката"

        Всичко, което пишете, може и ще бъде използвано срещу Вас в темата Бисери от форума

        Comment


        • #5
          Относно: Стефан Стамболов

          Браво на Брадъра! Почнах да пиша ма в тая жега викам дали нема да се намери нещо в уикипедията. Много неща още липсват там. Ма то всеки бизи и неще да добавя..
          It is difficult to get a man to understand something
          when his salary depends upon his not understanding it


          For everything there is a season, and a time for every matter under heaven

          Comment


          • #6
            Относно: Стефан Стамболов

            Стефан Стамболов


            Биографични бележки


            Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.), която не завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853). Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков-Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876).

            Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888 - 1894 г.). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.


            "Знаете ли кой съм аз?"


            Народен бях, дорде бях гол

            и нямах хляб да ям;

            за народа си бях готов

            и живота си да дам.


            Народен бях, дорде имах

            аз нужда от народа;

            цели пет години крещях

            за чест и за свобода.


            Но видях аз - свободата

            парички не печели;

            сал кражбата у хората

            лежи в меки постели.


            И видях аз, че всичкото

            продава се с парици;

            на почит са само онез -

            богатите с жълтици.


            И заклех се пред себе си

            парички да добия;

            с дявола станах ортак,

            мекере на Сърбия.


            Продавах аз народа си

            за лъскави жълтички,

            продавах аз брата си

            за пустите парички.


            Ще каже някой, на тоз свят

            че подлост съм направил

            и юнаци без срам, без грях

            на онзи свят отправил.


            Но... хвала ми! Спечелих си

            две хиляди жълтички;

            ще хванат те веч от сега

            да се въдят самички.


            Ще стана аз човек почтен,

            не ще съм вагабонтин

            и аз ще да спусна корем

            и пак ще съм "народен".


            Ще ми стискат ръчицата

            нашите великаши;

            "Пълна му е торбичката",

            ще казват, "той е наши".


            И аз, честит, ще си купя

            файтон с два бели хата,

            ще се разхожда по Букурещ

            в него мойта Ната!

            Comment


            • #7
              Относно: Стефан Стамболов

              Ето, намерих още нещо. Само като прочетеш първото изречение, Зайо Байо, и пак ще се попиташ защо ти се струва, че все едно сега е писано. Страхотен е Стефан Стамболов!


              Ако някой ни попита...
              Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат. И наистина, тия са думите, с които най-добре може да се определи и охарактеризира нашето днешно положение. Ние всинца българите, тука и отсреща, само стоим и чакаме, а нищо не предприемаме, за нищо се не готвим.

              Стоим ние и гледаме как турците се стягат, как се приготвят за последен отчаян бой, как провъзгласяват конституции, правят проекти и контранроекти, как въоръжават и тия свои съплеменници, които надали са в състояние да излязат отвън прага на къщата си. Стоим ние и гледаме как в Цариград се събират дипломатите на цяла Европа на конференция, за да размислят какъв ред да се въведе в Турция, който и за Османската империя да не бъде унизителен и вреден, а в същото време да подобри положението и на бедната рая, т.е. да решат неразрешимата задача, как да стане така, щото и вълка да бъде сит, и овците цели. Стоим ние и чакаме да дойде Русия със своите силни войски, за да ни избави от несносното робство, а сами нищо не предприемаме, за нищо не се готвим. Може да кажат някои, че днес са дошли такива времена, когато наистина всичките българи трябва само да стоят и чакат и да гледат какво ще направят другите зарад тях. На такива, които вярваме, че се намират много из помежду ни, ние отговаряме, че това е едно от ония пагубни заблуждения, които са довождали до пропаст всеки народ, които ги е следвал.

              Когато цяла Европа е встревожена и с напрегнато внимание следи всяко изменение, всяко нова фаза на Източния въпрос, когато всяка от европейските сили следи всяка дипломатическа стъпка, всяко военно приготовление както на Турция, така и на съседите си, когато ние всинца сме в предвечерието на една страшна общоевропеиска война, която може да пламне между великите сили и главната причина на която, може би, ще бъде, че те не могат или не ще могат да се споразумеят как да разделят помежду си владенията на османлиите, тогава ние, българите, на които свободата и живота, като народ самостоятелен и независим, е тясно свързана с това или онова решение на Източния въпрос, да стоим със сгърнати ръце и да чакаме да ни паднат от небето печени пилци, е и срамно, и глупаво, и престъпно.

              Тогава какво трябва да правим ще попитат някои.

              А ето какво.

              Ние трябва да се съединим всинца в едно цяло и да се стегнем, за да посрещаме готови както решенията на конференцията, така и руско-турската война. И в двата тия случаи от нас се изискват да покажем знакове от живот разумен и самостоятелен, доказателства на нашето политическо и народно развитие и зрелост. Да, ние трябва още отсега, всинца да се съединим в едно цяло и да определим каква трябва да бъде нашата бъдеща деятелност.

              Ако решенията на конференцията, както са те сега вече обезобразени и намалени от самите представители на европейските сили, се приемат от турското правителство, тогава ние, които проумяваме твърде добре, че те нищо съществено няма да изменят от съществующия ред на работите в Турско и че от тях няма да излезе нищо добро за народа ни, трябва да въстанем всинца като един човек и с последни сили да опитаме пак щастието си на бойното поле, дето или ще спечелим свободата си, или всинца ни да унищожат нашите заклети врагове за чест и слава на изтънчената европейска дипломация и на нашата покровителка Русия. Ако ли Русия, интересите на която са тясно свързани с нашите, не ни остави и бъде принудена от турското вироглавство и упорство да отвори бой с турците, то и в тоя случай ние трябва да бъдем готови, за да вземем живо и енергично участие във войната, която се отваря за нашето освобождение. Руските войски трябва да ни намерят готови да се присъединим с тях, за да им улесняваме всячески трудното дело на една племенна и религиозна война, която ще пламне на Балканския полуостров.

              Знайно е, че за да се направи една каквато и да е работа, то има нужда от две неща: първо, от добра воля, второ, от средства. У нас за зла чест и двете тия неща, ако и да ги има, намират се в парализирано състояние и нужни са големи усилия, за да се положат в действие. Несъгласието, омразата, завистта, подлостта, интригантството и всичките други лоши качества на човека, които особено се добре развиват във всеки робски народ, пуснали са дълбоки корени помежду ни и парализират много добри и полезни дела за народа ни. Ако да бяхме малко по-честни и по-благородни, малко по-самопожертвовани и по-горещи патриоти, много работи не щяха да са сега така, както ги гледаме. Но това у нас го е нямало така, както е било нужно. Затова повечето от нашите народни работи са се раждали или недоносени, или мъртви.

              Нашето отечество е в отчаяние. То е потънало в кръв и сълзи, то бедствува, след малко съвършено да пропадне, а ние се късаме на партии, гоним се, правим си спънки и изхабяваме силите си в борба не само безполезна, но и вредна. Кой умен човек не би погледнал с укор и съжаление на тая наша деморализация, която особено е силно развита посред нашата емиграция? Но доста за това. Болестта има нужда от лек, и тоя трябва да се намери. Нашето спасение е в ръцете ни. Стига да поискаме, и ние от разглобен и парализиран труп можем да станем здраво и пъргаво тяло, способно да живее самостоятелен и разумен човешки живот. Да съединим в едно здраво и неразделно цяло всички честни и самоотвержени патриоти, че средства ще се намерят лесно. Да отхвърлим настрана всичко, що е гнило, неспособно, заразително и като се съберем под нашето обезславено и окървавено знаме, да докажем още веднъж пред цял свят, че ние умеем и знаем да се бием и да умираме за нашата свобода...

              (Публикувано е в "Нова България", бр. 59 от 9.01.1877 г., като уводна статия, подпис: С.)

              Comment


              • #8
                Относно: Стефан Стамболов

                Първоначално написано от C-me
                Ето, намерих още нещо. Само като прочетеш първото изречение, Зайо Байо, и пак ще се попиташ защо ти се струва, че все едно сега е писано. Страхотен е Стефан Стамболов!

                Ами точно за същото и се е сторило.
                The big trouble with dumb bastards is that they are too dumb to believe there is such a thing as being smart.


                Няма лек срещу провокаторите. Бан на никове, бан по IP, бан по име, бан по фамилия, бан по ЕГН не помага, ако целокупното форумно население отговаря на провокациите им

                Най-доброто нещо, което можете да прилагате към общи дразнители е Ignore!
                Всеки един ваш отговор, налива вода във воденицата на тези, които ви провокират!

                Comment


                • #9
                  Относно: Стефан Стамболов

                  Първоначално написано от Ivan
                  Ами точно за същото и се е сторило.
                  Ама че глупост! (от моя страна)

                  Comment

                  Working...
                  X